— Нищо не си мисля — промърморих аз. — Би могла да се държиш малко по-възпитано…
Алиса не отвърна, явно се канеше да каже нещо силно нелицеприятно по мой адрес.
— И какво изведнъж те прихвана да ми идваш на гости? — значително по-меко попита тя.
— Знам ли? Ако нещо се случи… Няма лошо да знаем къде живееш. Сега сме в една група, нали помниш?
Колко сръчно преминах на това „ние“! Все едно, че инициативата да дойда тук не беше моя, а на групата. Само че тя едва ли ще повярва, аз не умея да лъжа…
— Вярвам, вярвам — присви очи Алиса и тонът й стана сериозен. — Ти наистина можеше жив да изгориш заради тези шегаджии.
Значи не се лъжа, тя се вълнува. Много приятно, драконите ме взели!
— Не съм сигурен.
Зашляпах към един от столовете. Писна ми да стърча на едно място, освен това ми се струваше, че коленете ми още леко треперят. Не ми се искаше да показвам слабост пред вампирката.
— Помислих си, че тези костюмчета пазят добре от всякакви огнени напасти.
Алиса пристъпи към мен и сложи ръката си на рамото ми.
— Не само от огнени. Както виждаш, съвсем сух е, макар че само преди минута излях върху него цяла кофа с вода.
— А? — докосването на нейната ръка ме беше отнесло така, че едва дойдох на себе си. — Да… разбира се.
Дрехата може и да беше суха, но от мен течеше вода. Обувките, както и костюмът ми наистина бяха изсъхнали, но някой беше забравил да предвиди отвори, през които водата да можеше да изтече.
— На мен ли само ми се струва или днес наистина си много разсеян? — забеляза Алиса и махна ръката си от моето рамо.
А как да не бъда?! Само преди два дни дори не си и помислях за разните му там Академии, не обръщах внимание на никакви сънища и искрено смятах за свои всички песни, които бях записал. А сега какво? Уча в Академията, макар и да не ми личи и нося гръмкото прозвище „плагиатор“! Долавям смътно значението на тази дума и усещам, че тя означава нещо много, много неприятно…
— Смятам, че нечия глава трябва да бъде откъсната за подобни шегички — казах и прокарах ръка по мократа си коса.
— Дори зная кой е този някой — зловещо процеди през зъби Алиса. — Чудя се, какво да бъде наказанието му.
Дори не смятах да питам, кого обвинява тя за моето подпалване и откъде знае кой е той. Вампирите имат изключително остър слух и за тях да чуят през вратата какво приказва някакво дрънкало беше толкова лесно, колкото за мен да се изкихам.
— Апчих!
Ето, нали ви казах!
Седях на стола и изливах водата от едната си обувка, а Алиса мрачно обикаляше около мен. Изобщо не бях си представял така моя поход към покоите на момичето, което харесвах…
— Хайде, хайде, нищо не се е случило — не издържах аз на обиколките на Алиса. — Момчетата само се пошегуваха… нямали са лоши намерения. Нали не пострадах…
Алиса престана да обикаля и внимателно ме погледна.
— Не си пострадал? Искаш ли огледало?
— Да — с внезапно пресипнал глас изрекох аз.
Какво ли е станало? Мисля, че нямам изгаряния — щях да почувствам. Може веждите ми да са поопърлени, но това е дреболия.
Алиса отиде до банята и се върна с огледало в ръка.
— Можеш да се порадваш колко си красив! — усмихна се вампирката.
Погледнах в огледалото.
— Знаеш ли? — изсъсках аз след кратка пауза. — Тези… тези идиотчета трябва да ги хванем и да им наритам задниците!
— Разбирам те — прекъсна гневната ми тирада Алиса. — Знаех си, че точно съм те усетила. Ти само се преструваш, че си пацифист, но всъщност в теб се крие едно много мило момче.
От нейните приказки, окончателно изпаднах в ступор. Кой според нея е момче? От друга страна… със сегашната си прическа приличам точно на момче. Такова… късо остригано и много гневно.
— Нека се върнем на това как да хванем тези гамени и какво да им сторим. Доколкото мога да си спомня, те бяха от втори курс. Какво можем да използваме срещу тях?
— Нищо — неуверено предположих аз и се изумих на преобразяването на Алиса. Само преди малко от нея и дума не можеше да се изкопчи, а сега гледай само как се разприказва! Беше мрачна и унила, а сега очите й светеха! Нищо необичайно, нали на вампирите са им по сърце всякакви деструктивни дейности, особено интригите, нацелени към близки хора.
— Правилно, нищо — неочаквано лесно се съгласи Алиса. — Засега нищо. Но трябва да търсим възможности. Трябва да разберем всички гласни и негласни правила на Академията и да намерим слабите страни на противниците.