Чез беше видимо посърнал.
Така му се падаше, защото снощи цяла вечер издевателства над новата ми прическа!
— Какво сте ме зяпнали, сякаш аз съм виновен, че закъсняват! Може нещо да им се е случило. Защо каквото и да стане, все аз съм виновен?
— Не, не ни разбирай погрешно, ние не те обвиняваме — побърза да го успокои Невил. — Обръщаме се към теб като към най-знаещия.
Чез се замисли.
— Да си призная, за двубоите нищо не съм чувал. Нито Майсторите, нито големите ученици обичат да изпадат в подробности, когато стане дума за двубоите. Или ги смятат за нещо, което няма особено значение, или не желаят да коментират по темата.
— Може ли магически двубой да бъде нещо маловажно? — учуди се по-малкият блондин.
— Как не, нали зрелищата са твоето любимо занимание?! — сложи го на мястото му по-големият брат.
— Няма лошо! — упорито продължи да твърди по-малкият. — Тези битки не само че са интересни, но имат и познавателна стойност. Всички ние, рано или късно, ще участваме в такива практики, така че няма да ни е в повече да научим нещо от чуждия опит.
— Я какво дар слово! — възхити се големият. — Може да ти надрънка каквото му дойде на ум, само и само за да участва в тези… как ги нарече… „практики“… Това някакъв жаргон ли е? Жалко, че нашите не могат да те чуят…
— Стига, момчета — спря ги Чез. — Мисля, че главните действащи лица се появиха на хоризонта.
Братята на секундата забравиха за своите, вече станали рутинни препирни и обърнаха глави към входа на залата. Дори Алиса, която вечно изобразяваше някаква безразлична към всички и към всичко статуя, се загледа натам и даже се повдигна на пръсти. Без да искам, се загледах в стройната фигура на вампирката.
— Нещо интересно ли видя? — попита Чез, който беше проследил моя поглед.
— И още как! — захласнато отвърнах аз, но веднага се усетих и продължих. — Ще бъде изключително познавателно…
— Със сигурност — съгласи се Чез и подсвирна. — Ти, във всеки случай, ще можеш много да научиш…
Опитах се да го ръгна в ребрата, но той отскочи встрани.
— Внимавай!… — заканих му се и размахах юмрук пред лицето му, след което отидох при братята. — Какво става, някой появи ли се?
— Появи се — някак неуверено отговори по-големият.
Вперих любопитен поглед в тълпата, надявайки се да видя причината за тази странна реакция. И я видях.
Двамата младежи, които вчера уговориха дуела, сега влязоха в залата, като разговаряха оживено и се тупаха приятелски по гърбовете.
Без да обръщат внимание на тълпата притихнали новобранци, те стигнаха до средата на помещението и едва тогава обърнаха внимание на странното множество.
— Вие какво правите тук? — попита единият от тях, поставяйки ударението върху първата дума в изречението.
Отговорът беше тишина и едва след няколко секунди някой промълви:
— Чакаме началото на дуела…
— За какво говорите, какъв дуел?! — в един глас извикаха учудено и двамата. — Да не би да сте решили, че ще се сбием заради някаква нищо и никаква препирня?
Всички дружно кимнахме.
— Моля ви се, ние така си се дърпаме всеки божи ден, може ли за няма нищо да си устройваме двубои?!
С Чез се спогледахме, а Наив, буквално произнесе на глас нашите мисли.
— Защо не — съвсем тихо попита той, а гласът му звучеше като на дете, на което са взели играчката.
— Мисля… — започна Викерс-старши и загледа брат си с такъв поглед, че онзи се скри зад гърба на Чез — … че тяхната разправия вчера изобщо не изглеждаше толкова безобидна, както разправят сега.
— Разбира се, че не изглеждаше — подхвърли презрително Алиса. — Те това представление са го репетирали сума ти време.
— Защо? — не разбра Викерс-младши.
Бях започнал да се досещам, но Алиса, както винаги, изпревари моите мисли и обясни всичко много достъпно. Само дето езикът й не беше от най-приличните.
— За да може цялата тълпа идиоти, начело с теб — тя изобличаващо посочи с очарователното си островърхо пръстче към Викерс-младши — още преди изгрев слънце да дотърчи тук и да остане до края на закуската.
— И за какво им е всичко това? — Наив съвсем се слиса.
Алиса понечи да обясни още по-красноречиво, но като срещна недоумяващия поглед на Наив, разбра, че се е захванала със загубена кауза и само махна с ръка.
По-големият брат погледна неодобрително към вампирката, но си затрая, за да си спести неприятностите.
Двамата шегобийци най-откровено се забавляваха като гледаха постните физиономии на новите ученици, но до подигравки не се стигна, може би защото те или се страхуваха от възмездие (макар че ние нищо не можехме да им сторим), или проявяваха, все пак, някакъв такт.