— Между другото, до началото на занятията остава съвсем малко време — пръв проговори Чез.
Огледах се озадачено.
— Нещо не виждам никого от нашите. Сигурни ли сте, че сме на точното място?
— Разбира се. Специално за теб, ето там пише „Малка медитативна зала №13“ — зарадва ме Чез.
— Шегуваш се — ужасих се аз.
Пак ли това число?!
— Тук няма ли друга зала? — заоглеждах се аз.
— Не — отговори ми Невил, който вече беше дошъл на себе си. — Такава е кармата ти, приятелю, цял живот да си под знака на тринайсетицата.
На всичкото отгоре се подиграва негодникът! Интересно, кога Чез е успял да му разкаже за моите топли отношения с това число?
— Хайде тогава да влизаме — предложи Наив. — Сутринта не успях да се наспя, може сега да подремна…
Не може да бъде! Като гледам, Викерс-младши разбира от качествена медитация.
Докато ние се разправяхме, Алиса се приближи до вратата на медитативната зала и леко почука.
— Хиляди дракони, кой пак се е довлякъл?! — изрева зад вратата страшен глас.
Застинахме на място и не знаехме, какво да правим.
Чез завъртя пръст около слепоочието си и направи още някакви движения с ръката си, задавайки на вампирката въпроса за чий дракон беше почукала. Алиса само помръдна рамене и направи с ръка един-единствен, но много красноречив жест.
Чез естествено се обиди и й отвърна с рязък жест, който направи с две ръце, за да й покаже какво може да й се случи. В този момент вратата на медитативната зала се отвори.
— Какво е това?! — отново ревна здравенякът, който се показа, като гледаше изумено към Чез. А горкият Чез се беше вкопал от изненада. — Ти на кого показваш мръсни жестове?!
— Ами, аз… ъ-ъ-ъ… — Чез представляваше жална гледка. — Аз… не на вас… а на… дамата…
— На дамата ли? На тази ли? А… така може…
На Алиса й секна дъхът от такава наглост, но си замълча. Невероятно!
— Хайде, влизайте, щом вече сте дошли — вече по-приветливо забуча нашият учител по медитативни техники.
Всички странешком се промъкнахме покрай здравеняка и се озовахме в една зала с много прилични размери.
Само ние петимата ли ще се упражняваме в тази огромна зала? Та тук могат да се поберат сто такива като нас. Тези не си падат по икономиите.
— Нека се запознаем — предложи бабанката и се стовари в едно кресло, което стоеше в средата на залата.
Огледах се наоколо и не забелязах да има нещо друго, което да прилича на мебели. Изглежда, ще се наложи да седим на пода. Хм… май нещо подобно вече бях виждал…
Същите мисли май бяха дошли в главите и на останалите, защото след няколко минути вече седяхме на пода и оглеждахме нашия учител. Той също ни оглеждаше.
Подобен на мечок, с няколкодневна брада, с дълга и черна като катран коса… изобщо, той приличаше на всичко друго друго, само не и на представител на елита на Академията.
Върху лицето му беше изписана една мисъл: „Кого ли са ми пробутали?“. Нещо подобно се четеше и по нашите лица.
— И тъй, казвам се Тирел и ще ви преподавам медитативни техники. Някой от вас, има ли някаква, макар и най-бегла представа и опит в нещо, което поне да напомня медитация?
Двамата с Чез плахо вдигнахме ръка.
Огледах се и с изненада видях, че вампирката и братята също бяха вдигнали ръце, при това далеч по-уверено от нас.
— Забележително! — учудено каза Тирел. — Тогава, нека се запознаем. Един по един ми казвайте имената си, годините, кой къде е учил и колко дълго.
Спогледахме се и Чез вдигна рамене, с което искаше да каже, че пак той ще трябва да е пръв.
— Чез, четиридесет и пет годишен съм. Трийсет години посещавах Школата по Изкуствата. С медитативни техники се занимавам през последните пет години.
Пет години? Мислех, че е една, заедно с мен.
— Алиса. Семейна Школа по Изкуствата. Трийсет години.
Тирел кимна и леко се намръщи. Явно и на него не му допадаше присъствието на вампирката. Чудя се, какво толкова не й харесват! Тя е даже много мило момиче, мен ако питате. Стоп! Колко каза? Трийсет години? Доколкото знам, вампирите се обучават от детските си години. Което ще рече, че тя е почти на моята възраст. Супер!
— Зак. На двайсет години съм. Учил съм в Школата по Изкуствата петнайсет години. С медитация се занимавам от една година.
Макар че ако трябва да съм честен, не може да се каже, че съм се занимавал. Просто си седях, заедно с останалите, понякога дори си подремвах… и май че не хърках.
— Невил, на шейсет и три години съм. Учих в Школата по Изкуствата на пограничните райони петдесет години. Медитативни техники — двайсет години.
Това вече е нещо! Петдесет години си е почти Майстор! Значи за такива като него ми е разказвал Чез. Сигурно не му е било много лесно да издържи изпитите…