Един доста пълен и плешив Майстор стана и се понесе към катедрата. Пътьом той огледа с тъмнокафявите си очи цялата зала, сякаш се стараеше да надникне в душата на всеки от присъстващите. Много от тези, върху които попадаше погледът на този, наглед добродушен човек, се чувстваха, меко казано, неуютно. В това нямаше нищо чудно, защото Майстор Ревел ръководеше Службата по безопасност на Академията. Влиянието на този човек беше огромно и не се ограничаваше нито от стените на Академията, нито от пределите на златния град Лита. Много хора смятаха, че той знае абсолютно всичко за всеки що-годе известен човек на континента.
— Добър ден, уважаеми колеги — с много мек глас започна Майстор Ревел. — Предлагам да си спестим встъпленията. Смятам да говоря направо. Ако си припомните моето съобщение от миналото заседание, в което споменавах за някои намеци на мои приятели от Шатер, няма да бъдете изненадани и от сегашната ми информация. И така, мога да ви зарадвам — в Академията ни е проникнал шпионин на Шатерската инквизиция!
В залата се вдигна шум.
— Сигурен ли сте?
— Старият Ревел май се е преуморил…
— Как е успял да се вмъкне?
— През нашата свръхсложна защита никой не може да мине!
— Господа, успокойте се — почука по катедрата Председателят.
Майстор Ревел кимна с благодарност.
— Никой не е пробил вашата уникална свръхсекретна система за защита. Шпионинът се е промъкнал в качеството си на ученик.
— Не може да бъде — викна някой от залата. — Проверихме всички ученици, един по един… и не само това — преровихме личните досиета на всичките им роднини до десето коляно!
Естествено, виковете се носеха от горните редове, където седяха най-младите Майстори. Останалите търпеливо чакаха реда си.
— Ако чуя още един вик от залата, този, който нарушава реда, ще бъде изгонен — все така тихо изрече Председателят и така тресна с чукчето по масата, че горката маса обидено изскърца и поддаде под удара на немладия, но все още много силен Председател.
В залата най-сетне настъпи тишина.
— Няма нищо — Майстор Ревел топло се усмихваше. — Нека младежите си излеят емоциите… Кои са там? Натан, Рик, Джери, Дарек? Нали не пропуснах някого?
След тази фраза, до края на заседанието на Асамблеята в залата цареше относителен ред. Майстор Ревел беше от хората, от които никой не се притесняваше, че се страхува.
— С удоволствие ще отговоря на последния ви въпрос. Шатер умее да си подбира кадрите не по-зле от нас, а в изследването на хипнотичните техники са дори по-напред от нас. Още преди четиридесет години разконспирирахме един от приближените на Императора, който техните специалисти бяха хипнотизирали. Лесно ли беше да го прихванем? Колко време ни отне? Три години! И до ден днешен, не знаем за какво е бил програмиран и кога е бил обработен. Оттогава мина много време и те със сигурност са напреднали още повече.
Един Майстор, който седеше на първия ред, вдигна ръка, за да поиска думата.
— Слушаме ви, Майстор Литок — произнесе Председателят, давайки му думата. — За тези, които не знаят, ще кажа, че Майстор Литок, вече трийсет години работи в областта на хипнозата. През всичкото това време той работеше в тесен контакт с вампирите и изучаваше техните методи на хипнотизиране.
— Благодаря ви, Майстор Конор — Майсторът се надигна от мястото си. — Майстор Ревел, макар че не успяхме да разберем за какво е бил програмиран този агент, ние все пак го разконспирирахме. И сега, при наличието на достатъчно време и с подходящи средства, бихме могли да разкрием всеки хипнотизиран агент.
— А как стои въпросът с давността на хипнозата? — поинтересува се Майстор Ревел.
— Действително, след увеличаването на срока на давността, може да се каже, че следите от обработката ще бъдат по-бледи. Но теоретично, бихме могли да извадим и най-бледите, и най-старите следи.
— Извинете, но… по-продължителните изследвания… те колко биха траяли? — попита Майстор Ревел, знаейки предварително отговора.
Майстор Литок леко се смути.
— Ами… теоретично… няколко седмици може би ще стигнат…
— Много интересно — възхити се Майстор Ревел. — И как смятате да го осъществите?
— Можем да проверяваме учениците един по един и…
Майстор Литок се смути.
— Ето на — Майстор Ревел поклати глава. — Виждате, че работата не е лесна. Не бива да плашим шпионина. Това, преди всичко, може да накара нашите приятели в Шатер да застанат нащрек. Ако техният диверсант разбере, че сме го засекли, може да сътвори много глупости, а на нас не ни трябват излишни жертви. Могат да пострадат околните, самият шпионин също може да пострада, ако го извадим от хипнозата. Не, трябва да работим много тихо — това първо, и второ — трябва да използваме подходящия момент.