Майстор Литок седна на мястото си.
— Да използваме подходящия момент ли? — попита Председателят.
— Именно — вдигна показалец Майстор Ревел. — Можем да използваме този агент за дезинформация на колегите от Шатер.
— Тоест?… — Председателят изглежда беше забравил за регламента.
— Както знаете, те създадоха свой Магически орден като противовес на нашата Академия. И сега най-сетне ще могат да получат достъп до тайните ни! Нима не можем да се възползваме от ситуацията и да им издадем някоя и друга „тайна“, от която да им запищят ушите?
— Какво предлагате? — за пръв път прозвуча глас от първия ред, където седяха най-уважаваните Майстори.
— Предлагам да им покажем Академията, която готви ново поколение бойци. Да променим програмата си, слагайки акцент върху двубоите с пълен контакт!
— Да, но контактните двубои започват в трети курс и дори второкурсниците не са подготвени за такива натоварвания — възразиха от залата.
Всички забравиха за регламента, в това число и Председателят.
— Точно така! От това трябва да се възползваме! Както би потвърдил всеки специалист по хипноза, силното психическо напрежение и травмите често водят след себе си до срив в хипнопрограмата. Нека си пишат, че качествената хипнопрограма не може да бъде пробита. Не зная какво ще ни каже Майстор Литок по темата, но аз съм убеден, че няма непреодолими хипнопрограми, има слаб стрес и слаби травми! — Майстор Ревел хладно се усмихна.
— И вие сте готов да подлагате безразборно на стрес всички ученици? — попита Председателят.
Погледът на Майстор Ревел стана суров.
— Щом се налага, готов съм да подложа на стрес цялата Академия! При това на стрес какъвто никой не е виждал!
Цялата зала притихна.
— Добре, нека допуснем, че ще променим програмите — след пауза каза Председателят. — Ще бъдат ли обаче обикновените двубои достатъчен стрес, който да може да свали хипнозата?
— Може би не — отвърна Ревел. — Но не забравяйте, че те ще се осъществяват при пълен контакт! Да ви припомням ли колко травми получават третокурсниците при контактните двубои? Това е в трети курс! А и Наблюдателите не дремят и се стараят да предотвратяват всяка травма! А сега си представете, че в двубоите участват първокурсници, а Наблюдаващата страна се представлява само от един Майстор и той предотвратява само травмите с опасност за живота.
— Така до края на курса нито един ученик може да не доживее! — ужаси се Председателят.
— Нищо подобно — разсмя се Майстор Ревел. — Уговорих се с друидите и те обещаха да ни предоставят най-добрите си лечители. Техните лечители могат да съживят когото поискате за няколко часа!
— Забележително — раздаде се глас от залата. — Първо допускаме в Академията вампири, после — друиди… По-нататък какво може да последва? Може би ще наемем тролове да ни сервират в столовата?
— Ако трябва, ще наемем и тролове — усмихна се Майстор Ревел, — но нека се върнем към двубоите. Може контактните двубои да не могат да свалят хипнопрограмата, но със сигурност могат да накарат шпионина да нервничи и да прави необмислени постъпки. Освен това, ще изберем най-подозрителните хора, на които максимално да усложним живота.
— Знаете ли? — Майстор Ромиус произнесе тихо тази фраза, но всички я чуха. — Вашата идея да усложните нечий живот много ми напомня философията на вампирите. Не се ли притеснявате да не заприличате на тях?
— Ни най-малко — усмихна се Майстор Ревел. — Вампирите в много отношения са достойни за уважение. Например, в умението да постигат целите си на всяка цена. И между другото, Майстор Ромиус, точно вие ли ще ми говорите за прилика с вампирите? Та нали тъкмо вие, единствен за цялата история на Академията, доведохте тук вампир, макар и под предлог, че ще изследвате връзките им с другия свят… как го наричате?
— Земя — с досада изрече Ромиус.
Той не обичаше да закача тази тема, защото изследванията му от няколко месеца насам не бяха мръднали ни на йота.
— Аха! — Майстор Ревел лукаво погледна към Ромиус. — Между другото, вашият приятел, вампирът, все още ли не се чувства добре? Нали той, „кървавият“ Велхеор, е един от най-древните вампири и със сигурност може да разбие за няколко минути всяка хипнопрограма. Не е ли така?
— Така е, по принцип — уклончиво отвърна Ромиус. — Но не и в сегашното му състояние.
— И дълго ли ще пребивава в това състояние? — поинтересува се Майстор Ревел.
— Може би ден, може би година… — повдигна рамене Ромиус. — Как бих могъл да съм категоричен за феномен, с който съм се сблъскал съвсем наскоро? Нужни са години…