— Добре, добре — прекъсна го Майстор Ревел. — Сега не става дума за това. Макар че аз бих взел вашия гост като „консултант“ по въпросите за „усложняването на живота“. Мисля, че той ще е доволен от моето предложение, а и ще получи истинско удоволствие от нашето сътрудничество.
Майстор Ромиус не реагира на казаното от шефа на службата по безопасност, вземайки го за шега. Самият Майстор Ревел никак не се шегуваше и възнамеряваше съвсем сериозно да пообщува с вампира по темите, които го интересуваха. Още повече че тъкмо навреме се появи подходящ повод.
— Извинете — обади се от горните редове младият човек, който в началото на заседанието напираше да направи важно съобщение. — Щом като вие самите пренебрегнахте регламента, аз все пак държа да кажа това, което исках.
— Добре, млади човече, кажете каквото имате да казвате, но по-бързо! — въздъхна Председателят.
— В деня на приема, аз бях дежурен и по време на това дежурство се случи нещо. Първо, вампирката закъсня с няколко минути и както ми се стори, прескочи стената. Смятам, че това е твърде подозрително.
Майстор Ревел вдигна очи към тавана.
— Знам, че е закъсняла. Но заради това не можем да я изгоним. В правилника е казано само, че всички ученици трябва да се явят в Академията до изгрев слънце. Който закъснее, просто не може да мине през преградата, която се спуска след това. А че тя е успяла да прескочи петметровата стена е… забавно според мен…
— Все пак, не е ли подозрително? — удиви се младият Майстор.
— Подозрително ли? — Майстор Ревел внимателно погледна към младия човек. — Вие сте Натан, ако не греша? Не ви ли е известно, че нито един вампир не може да бъде хипнотизиран? Те имат вграден имунитет към подобни фокуси. Освен това, няма вампир, който би тръгнал доброволно да помага на Шатер. — Майстор Ревел се почеса по главата и си призна. — Впрочем, ние разработваме и такава версия, но не си струва да зацикляме върху тази тема!
— Добре — съгласи се Натан. — Но не е е само това. Освен вампирката, която закъсня, аз видях и още нещо, по-точно, видях още някого.
— Друго? — Майстор Ревел едва потисна прозявката си.
— Върху този някого имаше видими следи от хипноза.
— И ти мълчиш толкова време?! — изрева Майстор Ревел. — Разказвай всичко подред и гледай да не изпуснеш нито една подробност.
Действие 1
— Пази се!
Едва избягнах огромното огнено кълбо, което почти докосна рамото ми.
— Ти се пази! — отвърнах и изстрелях своя фаербол. Не толкова голям, но достатъчен, за да ти подпали косата.
— Пазя се — отговори Невил и направи едно елегантно задно салто.
Моята огнена топка, макар и по-малка, прелетя над него, жужейки и пръскайки искри.
Добре! Сега какво още? Дали да не му изпратя прословутата огнена птица?
Не, вече е късно.
Невил направи едно характерно движение с дланите на ръцете си, сякаш изобразяваше птичка… и пред него се появи имитация на огнена птица. Честно казано, тази фигура можеше да бъде наречена „птица“ само с много фантазия, а всъщност представляваше нещо като триъгълник с потрепващи краища.
— Опа! — успях да изрека аз, преди това чудо да се отправи към мен.
„Птицата“ обаче не е като фаерболите, от нея трудно ще се измъкна. Тя няма да се успокои, докато не ми подпали гащите… трябва ми нещо кардинално, простите акробатични упражнения няма да ме спасят. И сега, докато Невил се възстановяваше след „птицата“, за мен се появи реален шанс да спечеля тренировъчния двубой… впрочем, за пръв път, откакто бях в Академията, а вече минаха два месеца.
Много бързо пуснах едно огнено кълбо срещу птицата, но това я задържа само за част от секундата. Кълбото беше слабовато за… за всичко беше слабо! Нищо не можех да направя — енергийното ми равнище беше много ниско!
А птицата се приближаваше. Моят арсенал беше почти изчерпан. Оставаше ми да се надявам на енергийния щит. Само че колко щеше да издържи?
Щит!
Огнената птица се удари в него и се разлетя на малки искри, без да ме нарани. Невил обаче вече се беше възстановил, а аз бях изцеден след усилието над щита и… майко мила!
Фаербол със средни (слава богу) размери се удари в гърдите ми и яко ме отхвърли на няколко метра назад. Край на битката!
Енергийният купол, който охраняваше двубоя, се разтвори и до нас достигнаха вече познатите ми насмешливи възклицания.
— И така, всички видяхме как не трябва да се води битка — току-що Зак нагледно ни показа това, видяхме и как трябва да се изгражда и води точна стратегия — това ни демонстрира Наив.