— Зак, какво ще правим с нашето „огнено момче“? — прошепна в ухото ми Чез, дръпвайки ме за ръкава. — Рано или късно, то ще ни подпали.
Алиса, която имаше отличен слух, кимна в знак на съгласие и се присъедини към нас. Невил също забави крачка и явно искаше да участва в нашата дискусия, в резултат на което Наив стигна до вратата на медитативната зала в гордо усамотение.
— Момчета, какво има? — с недоумение в гласа попита той.
Мисля, че тук е мястото, където би трябвало да обясня кое будеше нашите опасения. Горе-долу преди месец Наив направи своя пробив — за пръв път успя да запали свещ. Ако си спомняте, запалването на свещ е базово упражнение за концентрация на силата. Именно над това упражнение ние работихме месец и половина, от деня на постъпването си. По-точно, над това упражнение работеше Наив, докато всички останали минавахме върху по-сложни неща, след като бяхме овладели това. Първа запали свещта Алиса, още в първия ден на медитацията, но тя беше изключението на групата. Толкова бърз пробив се случва приблизително веднъж на двеста ученици. (Кой би могъл да предположи, че статистиката е толкова точна наука?!) Нейната свещ се запали със стабилен огън и лицето на нашия преподавател се озари от радостна усмивка. Останалите…
Моята свещ пламна втора, след две седмици. След нея, свещите на Чез и Невил. Последна, (като по това време, Майстор Пирел вече се замисляше над това как със собствени ръце да удуши Викерс-младши) пламна свещта на Наив. Обаче как пламна! Алиса, която случайно се намираше най-близо до свещта, беше хвърлена от вълната горещ въздух на няколко метра, а на мястото на свещта изригна миниатюрен вулкан. През този ден Майстор Тирел не спря да се усмихва. Впрочем, от лицето на вампирката, също цял ден не слезе яростното изражение.
През изтеклия месец и половина, нашите показатели се подобриха. Ние се научихме да сплитаме в причудливи фигури потоци от пламък, да ги управляваме и да пестим енергия. Както казваше Тирел, далеч по-лесно е да изстреляш едно огнено кълбо, отколкото да сътвориш огнена пеперуда, без да изразходваш много енергия. Може би… Умея да правя всякакви, дори най-сложни фигури, но фаербол по-голям от юмрук, за мен беше много трудна задача. Затова моята огнена пеперуда се получаваше почти като истинска, а кълбото ми приличаше по-скоро на хилав врабец. За сравнение, пеперудата на Чез беше широка около метър и половина, а огненото му кълбо беше по-голямо от главата ми. Но с Наив никой от нас не можеше да се сравнява по сила, а мисля, че и в целия факултет нямаше никого, който да може да се мери с него. Даже беше много вероятно по сила Наив да превъзхожда и най-силните Майстори. Обаче, както вече на свой гръб бяхме успели да се убедим, силата далеч не беше всичко. Всеки път, когато Наив се опитваше да сплете фигура — от най-простата до най-сложната, някой от нас получаваше травма. Първия път пострада Алиса, втория, когато Наив се опита да направи пеперуда, пострада самият преподавател — Майстор Тирел. Добре, че успя да опъне енергийния си щит, защото едва ли щеше да му се размине с едно леко изгаряне — метна го през цялата зала, над главите ни и го удари в стената, но защитата все пак издържа. Майстор Тирел руга дълго, а гневът му беше главно затова, че точно на него се беше паднал лошият късмет върху главата му да се стовари цяла група бездарници. Ние, като цяло, бяхме напълно съгласни с него. След тази случка, изплашеният до смърт, но безумно щастлив Наив не спря да се хвали как е успял да направи пеперуда с триметров размах на крилата. Може и така да беше, но ние видяхме само стена от пламък, която се носеше към нас. Хубаво, че в този момент между нас и Наив стоеше Майсторът, който пое целия удар върху себе си.
Най-обидното беше, че Наив действително имаше повод да се гордее. В Академията отдавна не се беше появявал ученик с такава сила. Жалко, че от това засега страдахме само ние.
— Имам предложение — със сериозен вид каза Чез. — Нека отсега нататък да медитираме заедно с Тирел в най-далечния ъгъл на залата и когато Наив изпълни поредния си фокус, да разпънем петслоен щит, току-виж сме оцелели.
— Не — поклати глава Алиса. — Предлагам да изпратим Наив на обмяна на опит при по-горните курсове. Със сигурност след срещата с нашето „огнено момче“ онези майтапчии няма дори да си помислят да се шегуват с нас.
Това е добра идея! Между другото, за два месеца моята коса още не беше пораснала Да можеше да ме види отнякъде леля ми (тя винаги следеше модата)! Точно тази прическа, тип „паница“, едва ли беше „последен писък“.
Наив обидено се извърна и почука на вратата.