— Влезте — чу се гръмовният глас на Майстор Тирел.
Викерс-младши се шмугна вътре, а всички ние си поехме въздух и го последвахме.
— Тази вечер кой е наред да седи до „огненото момче“ — попитах аз.
От момента, в който Наив започна да показва фокусите си, вече никой не се стремеше да заеме почетното място до него. От опит знаехме, че най-безопасното място е зад гърба му. Тирел сядаше отстрани, за да ни вижда, а ние трябваше да седим в редица. Наив го настаниха в най-отдалечения ъгъл.
— Защо питаш? — поинтересува се Невил. — Или ни разпитваш с надеждата, че сме забравили, чий ред е днес?
Хвана ме. Днес наистина беше моят ред. Налагаше се да подложа живота си на смъртна опасност. Ех, ако леля ми научеше… Всъщност, как би могла да научи?… Навън, за цялото време на нашето обучение бяха минали малко повече от дванайсет часа. При нас минава един ден, а навън — само двайсет минути. Как ви се струва?
— Кажи, Зак, пак ли се издъни? — попита Майстор Тирел.
Не, не ми се подиграва. Само системата им е такава — подигравчийска.
— Какво да направя? — въздъхнах аз. — Нали знаете моите възможности…
— Зная ги — съгласи се Майсторът. — Затова мога съвсем отговорно да твърдя, че можеш да спечелиш, стига да се постараеш. Силата не е най-важното нещо. — Тирел погледна многозначително към Наив. — Важно е какво има тук. — И Майсторът почука по главата ми.
Чу се глух звук. Не зная, това добре ли е или е зле…
— Значи няма никаква надежда — приглушено изрече Чез.
Алиса прихна, но в очите й личеше съчувствие.
— Сядайте, господа и вие, госпожице, ей сега започваме — избуча Тирел. — Днес ще оставим обичайната практика настрана и ще минем към противоположните действия.
Бързо седнахме на пода.
— Ако до днес сте учили как да сплитате плетеници, сега ще ви науча как да ги разваляте. По принцип тази техника се изучава във втори курс, но аз смятам, че на вас тя може да ви бъде полезна още сега. Този урок ще бъде особено полезен за теб, Зак.
Кимнах в знак на съгласие, макар че не разбирах за какво точно става дума.
— Да вземем за пример най-простата огнена топка — продължаваше Майсторът. — Чез, направи един фаербол!
Чез послушно сътвори по средата на залата неголяма огнена топка.
— Какво можем да направим за да неутрализираме тази мила топчица? Можем да поставим щит, можем да се измъкнем… Какво още?
Ние мълчахме озадачено.
— Можем да я унищожим — след малка пауза отговори Тирел. При това, не с магията на водата или на въздуха — вие засега не умеете да правите заклинания с тези стихии, а с помощта на магията на огъня. Всяко заклинание си има слабо място. Ето, вижте.
Тирел погледна съсредоточено кълбото, после изпрати към него една малка искричка… и то се разтвори във въздуха, съскайки.
Ние само мигахме учудено.
— И това е възможно с помощта само на една искра? — не вярваше Невил.
— Разбира се — усмихна се Тирел.
— А как може да се уцели това слабо място? — попита практичната Алиса.
— Хубав въпрос — каза Майсторът. — Мястото е строго индивидуална точка за всяко заклинание.
Не можах да сдържа въздишката си на огорчение. Тъкмо си мислех, че ще мога да направя впечатление, но се оказа, че докато намериш точката на кълбото, което лети към теб, то може да те опече като стой, та гледай!
— Как може да бъде открита тази точка? — не се отказваше Алиса.
— Сега ще учим тъкмо това. Днес ще си партнирам с вас, Алиса, а останалите да се разделят по двойки и да започваме.
Докато аз вдяна, Чез и Невил отидоха в другия край на залата и ме оставиха на Наив да ме изяде.
— Първо, единият от вас прави фаербол, след това, другият търси слабата точка. Кълбата трябва да висят във въздуха на не по-малко разстояние от три метра от всеки. Това особено се отнася за теб, Наив. Слабото място можете да различите по леко по-различния цвят на пламъка.
— Страхотно — промърморих под нос. — Наив, ти пръв…
— Много хубаво! — зарадва се Викерс-младши и направи точно пред мен един фаербол.
— … ще търсиш слабото място — довърших и се отдръпнах от пускащото искри двуметрово кълбо. Добре поне че виси на едно място…
Поех няколко пъти въздух за успокоение и внимателно се вгледах във фаербола. Никаква разлика в пламъка не се виждаше. Може пък при нашето момче да няма слаба точка? Възможно ли е?
Така се бях заплеснал по топката, че не забелязах, че тя се приближава към мен.
— Ей! Какво правиш?! — уплаших се не на шега.
— А, извинявай — отвърна Наив. — Нещо се разсеях.
Разсеял се! Между другото, огнената стихия е най-опасна за изучаване! Тя е и най-травматичната! А той се разсейва!