Погледнах гневно към Чез и Невил, които си се занимаваха преспокойно. Предатели! Но и те не бяха успели досега да открият нито една слаба точка. При Алиса нещата също не стояха по най-добрия начин.
Какво пък, няма само аз да съм зле!
По-скоро от безизходица и гняв, отколкото защото си бях направил сметката, пуснах във фаербола на Наив една малка искрица. Със структура, подобна на тази на огненото кълбо, но доста по-опростена.
Пльок!
Огромната двуметрова огнена топка изчезна със странен звук.
— Стана — не много уверено казах аз на Тирел, който се беше доближил до мен.
— Стана, стана. Повтори го!
— Няма проблеми! — махнах с ръка. — Кажете заклинание!
Бях абсолютно уверен, че няма да успея да повторя номера. Така и се случи. Всъщност, до края на занятията, освен мен, никой от останалите не успя нищо да направи. Когато си тръгвахме, Майсторът каза нещо в смисъл, че още ни е рано за този материал. От тази несправедливост чак ми стана обидно.
Беше вече много късно и затова нашата компания хапна набързо и всички тръгнахме да си лягаме. Не изпратих Алиса, защото всеки път, когато си давах този труд, тя изчезваше по много странен начин. Нещо повече — колкото пъти се опитвах да й отида на гости, толкова пъти получавах неизбежен отказ! Това не й пречеше да приема моето ухажване и даже да ме посещава в моята стая… вярно, че никога не оставахме насаме и с нас винаги имаше някого за компания. Кой може да ги разбере тези момичета? Още повече момичетата вампири…
— Не мога да си обясня защо Тирел непрекъснато ни напада! — разсъждаваше Чез на връщане по коридора. — Да не би нещо да сме с две леви ръце?! Ето, Алиса е нашето дете чудо, Наив, може да се каже, че е огненото зловредно момче, а на Тирел все нещо не му достига…
Мълчах известно време, мъчейки се да разбера за какво говори Чез.
— Като цяло е прав — отговорих накрая. — Вие всички сте супер, а аз… През всичкото това време не съм победил в нито една тренировъчна битка.
Чез рязко спря.
— И какво? Да не би това да е главното?! Кой по-добре от теб умее да прави заклинания? Няма значение, че твоята сила е по-малко, затова пък я използваш много по-добре от всички.
— На теб ти е лесно да приказваш, нали всеки път побеждаваш! Да не мислиш, че е много приятно всеки да те бие…
— Сигурно не е — съгласи се Чез. — Но днес ти успя да намериш слабото място във фаербола на Наив. Трябва само още малко да потренираш и всичко ще бъде наред.
— Къде да тренирам?! — почти изкрещях. — Времето в медитативните зали е разписано по минути, а в Залата на Малката сила няма да ни пуснат, защото отдавна сме прехвърлили всичкия си лимит.
Чез кимна в знак на съгласие, но той нямаше да е той, ако не се опиташе да измисли някакъв друг начин.
— Има начин — Чез се огледа, да не би някой да ни подслушва. — Да отидем в твоята стая.
— Защо в моята — възроптах, като се досетих накъде бие.
— Кой от двама ни има нужда от помощ — ти или аз?
— Аз — съгласих се обречено.
Усещах, че можем да си имаме проблеми. Но без постоянна практика със сигурност няма да взема изпитите. И изобщо… само с практика не можеш да се оправиш, в случая трябва да се измисли нещо специално. Ромиус, разбира се, се опитваше да ми помогне, като извика у мен онова състояние, което ме беше обзело по време на изпитите, но всичко беше напразно. Слушах музиката си, медитирах и записвах подробно сънищата си (от тях се интересуваше странният вампир, а не Ромиус), но нищо не помагаше. Добре поне, че онзи вампир с тъпото чувство за хумор разговаря с мен само няколко пъти. Този тип нещо не ми харесваше… А и чичо ми напоследък почти не ме търсеше и непрекъснато изчезваше някъде…
В стаята ми цареше безпорядък.
Чез огледа скептично книгите и дрехите, които се въргаляха навсякъде.
— Трябва да разкараме всичко това по ъглите, да не би нещо да се запали от някоя случайна искра.
Бях съгласен. Никак не ми се искаше да изгори от случайна искра учебникът ми по тактика или по енергетика.
За всеки случай избутахме и леглото в най-отдалечения ъгъл на стаята.
— Значи, аз ще направя една неголяма огнена топка, а ти ще се опиташ да я изгасиш — тържествено оповести Чез.
— Ти забрави ли, че можем да се занимаваме с тези неща само в залите за медитация и в Залата на Малката сила под контрола на Майстор? — попитах не много уверено.
— Я стига — отсече Чез и се приготви да направи огнена топка. — Кой ще разбере? И най-вече как?
— Като че ли няма как — съгласих се аз, но в душата ми се промъкна съмнение.
Чез направи фаербол по средата на стаята, а аз, въздишайки, започнах да го обикалям. Страхувах се от забраната, но ми беше омръзнало да губя. Чез е прав — трябва да прибавя към арсенала си някой нов фокус, със сигурност щеше да ми свърши работа.