Само че не беше лесно да се намери място в огненото кълбо, което да е с по-особен цвят. Толкова различни нюанси на червеното имаше, чак очите ми започнаха да сълзят. И по какво да различа слабото място на заклинанието от което и да било друго?!
От всички възможни методи избрах най-простия. Методът на ненаучното посочване. Методът на посочването е най-верният метод!
Чез седна на леглото ми и отвори учебника по тактика.
— Ти се упражнявай, аз малко ще почета.
— Да, разбира се — с лекота се съгласих.
Да не ви излъжа, но мина повече от час, преди да чуя вече познатия звук и фаерболът да изчезне.
Пльок.
— Най-сетне — вдигна глава от книгата Чез. — Запомни ли мястото на удара?
— Не — честно отговорих аз.
— В такъв случай, ще направиш втори опит — помръдна с рамене Чез и сътвори втори фаербол в средата на стаята. — Ако не възразяваш, аз ще подремна. Когато го унищожиш, ме събуди.
Преди да успея да кажа и дума, той се излегна на леглото ми и заспа.
Да, на това му викат „помощ от приятел“!
Сега трябва да мисля логично. За да уцеля чуждо заклинание, трябва да създам една мъничка искрица, такава, която сама да открие нужното място. Обаче, нали при контакта с кълбото, моето заклинание също ще изчезне… Значи, трябва да създам такава, която да го унищожи, без да го докосва… тоест да го разпознае по някакъв външен белег. По цвета например. Не е било напразно това, че посещавах лекциите на Кейтен по изкуствен интелект в заклинанията.
Фаерболът на Чез висеше във въздуха и осветяваше стаята вместо крушка, а аз започнах да съставям ново заклинание. Какво представлява заклинанието? Това е схема от заплетени енергийни влакна, създадена със спазването на правилата и законите. Което ще рече, че на Майстора му трябва, какво?… Не познахте! Трябват му лист и молив.
Чез се събуди след около три часа. Той потърка учудено очи и ме загледа с кръвясал поглед.
— Още ли не си го угасил това чудо? — попита изненадано той.
— Засега правя теоретични изчисления — отвърнах аз и продължих внимателно да разглеждам съставената лично от мен таблица на цветовата гама на кълбото.
— Толкова ли е сложно да побутнеш голямото кълбо с едно малко и да буташ, докато голямото изчезне? Да ти покажа ли как става?
Чез демонстративно разкърши пръстите си.
— Ще мушкаш чуждото кълбо цели няколко минути по време на двубой? — поинтересувах се аз.
— Глупости! — отряза ме Чез. — Нищо подобно! Просто ще поставя един „щит“ и готово.
— В такъв случай, недей да ми пречиш!
Чез се събуди в неподходящ момент. Тъкмо привършвах пробната схема, с помощта на която щях да откривам по цвета слабите места на фаерболите.
Мислено си представих енергийната форма, която ми трябваше, и тя се откъсна от пръста ми във вид на огнена лента.
— Какво правиш?
Чез наблюдаваше с интерес моето изобретение, което кръжеше около неговия фаербол.
Пльок.
В стаята неочаквано стана тъмно. До този момент аз използвах кълбото на Чез като лампа. Икономия. Щеш-не щеш ще се научиш да икономисваш, когато си принуден да боравиш с такива трохи от енергия.
— Гледай ти! — в гласа на Чез се усещаха нотки на удовлетворение. — Знаех си, че от това занимание ще излезе нещо смислено. Хайде да ме научиш.
Обясних му съвсем почтено схемата си и той даже я разбра, но когато я пробва, нищо не се получи.
— Да ти кажа, тези неща за мен са твърде елементарни — рече накрая Чез. — Само ти можеш да се занимаваш с такива дребни поточета от енергия.
— Така е — бързо се съгласих. — Защото за мен силните потоци са недостъпни.
Честно да си призная, аз ликувах! За пръв път откакто бях тук, се чувствах ученик на Академията. Бях сътворил нещо, за което никой досега не се беше досетил.
— Пусни още няколко фаербола — помолих Чез.
Заради случая, Чез се напъна и направи три броя.
Представих си с лекота схемата на моето творение и от пръста ми изскочиха три огнени змийчета.
Пльок. Пльок. Пльок.
— Браво! — Запляска с ръце Чез. — Но сега наистина е време да поспим. Покрай теб и аз се уморих.
Той се бил уморил! Виж го ти! Хъркаше си най-спокойно, докато аз се потях над гениалната си рожба.
— Абсолютно съм съгласен с теб — казах и се прозинах. — Още повече че до медитацията сутринта ни остават… колко… четири часа.
Чез ме потупа по рамото.
— Утре ще ги сразиш!
Действие 2