— Мисля си, защо нашето обучение се състои най-вече от двубои… Не че не разбирам, че нашият факултет е разрушителен, с огъня трудно ще направиш нещо особено полезно. Но когато попитах в другите факултети, разбрах, че тях също ги обучават изключително на това как да водят битки.
Отговорът беше пълна тишина. И то, не защото никой нямаше мнение по въпроса, а защото Шинс се беше появил. Чудо невиждано — той беше дошъл почти навреме!
— Забавлявате ли се, дами и господа? — още от вратата попита той. — Напразно. Защото нощес някой е нарушил правилата на Академията. А това, дами и господа, се наказва строго, много строго!
Двамата с Чез се спогледахме.
Разбрали са. Но как? Уж никой нищо не беше видял. Макар че Майсторите усещат далеч по-незначителни неща.
— Зак и Чез да се явят в кабинета на възпитателя след лекциите.
Другите ни гледаха учудено, но по време на час никой не смееше да проговори.
— Сега, нека си припомним това, което взехме с вас на предишната лекция. Зак и Триз, излезте на полето.
„Поле“ наричахме мястото пред банките, където се провеждаха тренировъчните двубои.
Заедно с Триз — едно от многобройните високомерни парвенюта от Високите домове (ако е за въпрос, моето родословно дърво беше много по-знатно, но кой го е грижа?!) — излязохме на полето, сложихме си качулките и над нас се отвори прозрачен енергиен купол. Прозрачен за тези, които са отвън и абсолютно непроницаем за нас. Това е направено специално, за да не си отвличаме вниманието по време на битка.
Разстоянието между нас беше трийсет метра — класическо разположение. За по-горните курсове, това разстояние се съкращаваше до двайсет метра, а за Майсторите — до десет.
— Пак ли ще губиш? — подсмихна се Триз.
Много си самоуверен. Ще видим кой кого!
За последен път проверих помня ли схемата на огненото змийче. Всичко май беше наред. Трябваше да стане.
— Начало! — даде старт Шинс.
Трябва да отбележа, че при учениците от горните курсове се случват и продължителни битки, но за такива ние просто нямахме сили, нито пък арсеналът ни беше достатъчно разнообразен. Щитове, птички, пеперудки и знаменитите огнени кълба — фаерболите.
Триз, без много-много да му мисли, точно както изискваше Шинс, пусна бързо една огнена птица. Неговата тактика ми беше ясна — да загубя ценни секунди, докато правя щит, а той да ме доубие с един фаербол. Вчера така ме победи Невил, както и всички останали. Но не и днес!
На драго сърце пропилях всичките си сили за един енергиен щит.
Между другото, трябва да се пробвам да измисля змийче против огнена птица. Тогава животът ми ще стане доста по-лесен.
Триз почака десетина секунди, докато се възстановят силите му и изстреля към мен три фаербола. Смяташе, че няма да се измъкна.
Но днес изобщо не беше нужно да се измъквам.
Пуснах три огнени змийчета и на половината разстояние от мен, трите искрящи кълба изчезнаха със звук, който ми беше познат.
Триз погледна смаяно към мястото, където допреди миг бяха неговите огнени топки и понеже беше добра душа, пусна още пет.
Е, дотук бяха възможностите му. Сега, за поне половин минута беше абсолютно безпомощен.
Изпратих му още пет огнени змийчета и веднага след тях — най-големия фаербол, на който бях способен. Цели двайсет сантиметра в диаметър.
Моето фаерболче метна на повече от два метра изумения до немай къде Триз. Разбира се, Шинс отвори щит и спаси лицето на ученика си, както повеляваха правилата. Беше ясно, че само за мен дебеланкото забравяше да постави щит, заради което ми се налагаше да лежа в медицинската служба. Макар че всичко изглеждаше като по правилата — засега случаи с фатален край нямаше. Но винаги имаше първи път и пример за това беше моята победа!
Днес наистина беше един щастлив ден за мен.
Прозрачният енергиен купол изчезна и аз за първи път не чух подмятания, нито видях иронични усмивки по лицата на групата. На лицето на Чез грееше такава усмивка, сякаш не аз, а той беше спечелил двубоя.
— Значи така, а? — мърмореше Шинс. — Хайде, Зак, опитай да направиш същото с това огнено кълъбце.
Пред очите ми се появи малък фаербол. Послушно пратих по него едно огнено змийче и…
— Ехо, събуди се! — някъде отдалече прозвуча гласът на Чез. — Няма сам да ходя при възпитателя да ми чете конско!
Отворих бавно очи.
Да, това е същият бял таван. Значи, пак съм в медицинската служба.
— Защо съм тук? — попитах и в същия момент ми призля от болка. — По лицето ми не беше останала кожа.
Ясно, пак съм обгорял. Не ми е за пръв път, обикновено прекарвам в медицинската служба по два-три часа на ден. Това се случва най-често след лекциите на Шинс, понякога след поредната грешка на нашето огнено момче. Не знам как е в другите факултети, но в Огнения факултет тези неща са ежедневие и не минаваше ден, без да съм получил някое изгаряне. Не мога да се начудя какво ме ощипа да се запиша точно в Огнения факултет!