Възпитателят ме изгледа учудено и неочаквано се разсмя.
— Значи, затова си тук! Криеш се от Шинс!
Кимнах засрамено.
— Мисля, че го видях при телепортите, когато идвах насам — спомни си Кейтен. — Ей сега ще проверим.
Той махна няколко пъти с ръце и вратата неочаквано изчезна.
Зяпнах от изненада и се вторачих в зиналия отвор на мястото на вратата. На двайсетина метра от нас, при телепортите стоеше Шинс и, без да забелязва дупката на мястото на вратата, оглеждаше внимателно коридора.
— Не се притеснявай — успокои ме Кейтен. — Вратата си е на мястото, просто от нашата страна стана прозрачна. Този трик съм го заимствал от един вампир. Апропо, за вампирите, така и така си решил още да не си тръгваш… нали така реши?
Какво друго ми оставаше? Нямах никакво желание да общувам повече с Шинс. Това, което ме изумяваше наистина, беше изключителната способност на нашия възпитател да разбира всичко от половин дума. Това впрочем може би се обясняваше с факта, че още не беше станал Майстор. Старшият ученик по дух е по-близо до нас, отколкото до онези дърти пънове, да ме прощава чичо ми!
— Значи правилно съм те разбрал — изтълкува той моето мълчание като знак на съгласие. — Седни де, няма нужда да стърчиш. Как вървят отношенията ти с твоята съкурсничка Алиса?
Почервенях до уши от този неочакван и безпардонен въпрос.
— Ние нямаме никакви отношения — отвърнах, едва преодолявайки възмущението си. Това са много лични неща! Между мен и Алиса.
— Не те питам за тези отношения — побърза да ме успокои Кейтен. — Просто досега никога, за цялата история на Академията, в нея не са учили вампири. Друиди — да, но те не са бивали чистокръвни, а трето, пето поколение… Съвсем друго нещо са вампирите.
Спомних си един въпрос, който от известно време не ми даваше мира. Като нищо Кейтен може и да знаеше отговора.
— Да си призная, мен също ме интересува едно нещо — замислих се за секунда, събирайки мислите си. — Бях останал с впечатление, че вампирите как да се изразя, пият кръв. Алиса е тук вече два месеца… как преживява без кръв?
Не искам да ме разбирате погрешно, помня много добре, че Алиса ми каза, че те не пият човешка кръв, но все пак, някаква кръв пият, не е ли така?
— Представа нямам — честно отвърна Кейтен. — За дневните кланове никой нищо не знае, те може би изобщо не пият кръв. Знам ли… Защо не я попиташ?
Виж го ти хитреца! Аз да я попитам, а после да му кажа. Иска да му стана шпионин, ама го няма майсторът!
— Тя… нормално ли общува? — продължи да ме разпитва възпитателят.
— Нормално — вдигнах рамене. — Най-обикновено момиче.
— Тъкмо това е странното — тайнствено произнесе Кейтен. — Ти някога имал ли си работа с вампири?
Веднага ми дойде наум онзи странен вампир от кабинета на Ромиус. Или може би не беше странен, а напълно нормален? Всъщност, освен него, друг вампир не познавах. Не, познавам и Алиса, но нали Кейтен не намира нейното поведение за нормално?…
Кейтен отново възприе моето мълчание като знак на съгласие.
— Тогава сигурно ти е ясно, че нейното поведение не е типично за вампир. Всъщност, дневните кланове не отричат, че не са типични. Дори имената им са обикновени и човешки, без приставката за принадлежност към клана, все едно са толкова близо до хората, колкото и до вампирите.
Това са само голи догадки, освен ако Кейтен лично не е общувал на тази тема с дневните вампири.
— Искам добре да ме разбереш — продължи той. — Това не е празно любопитство. Не знам защо, но дневният клан не е съгласен Алиса да учи в Академията. В деня на приема, те бяха изпратили своя делегация и упорито ни убеждаваха, че мястото на Алиса не е тук. Почти всички членове на Асамблеята на Майсторите бяха съгласни с това, но в правилника никъде не е казано, че вампирите нямат право да изучават Занаят. Нашите Майстори от Асамблеята са много консервативни и старомодни. За тях правилата са закон. Затова вампирката беше приета, а ако се съди по успеха й, никой няма дори да си помисли да я гони.
Интересно, защо ми разказва тези работи?
— Сигурно ще попиташ защо ти разказвам всичко това?
Сигурно.
— Защото аз и не само аз, бих искал да зная защо роднините на Алиса толкова упорито не желаят тя да се обучава в Академията. Когато си тръгваха, тези вампири наприказваха куп страхотии и съм любопитен дали наистина биха изпълнили заканите си.
Аха… Значи роднините на Алиса… ще ми се да знам, от тях ли се беше скрила в моята стая. Ако за да се защити от тях, тя носеше със себе си арбалет, за какви роднини ставаше дума?… Страх ме беше дори да си помисля какво би се случило, ако Алиса попаднеше в лапите им!