— Добре, разкарай се — казах аз, но изведнъж до съзнанието ми достигна смисълът на това, което Алиса ми беше казала. — Какво?!
От изненада скочих от дивана, но тъй като нямах грам сила, рухнах обратно.
— Заради това, което направих с техния датчик ли? — гласът ми леко трепереше.
Знаех си. Не трябваше да правя това глупаво заклинание. Сега току-виж ме изгонили.
— Какъв датчик? — озадачи се вампирката. — Случайно подслушах, че се канят да те изгонят от Академията.
— Чакай — уморено изрекох аз. — Давай поред. Къде, от кого и какво точно си чула?
— Значи — Алиса седна до мен. — Съвсем случайно минавах покрай кабинета на един от Майсторите и чух твоето име. Моят слух е отличен и затова реших да спра и да чуя защо един Майстор ще споменава името на някакъв си първокурсник.
Аха. Да допуснем, че наистина е чула името ми съвсем случайно. Но дали случайно се е намирала на етажа, където са кабинетите на Майсторите? Какво е търсила там?
— Единият от Майсторите беше точно Шинс, а другият — неговият глас ми е познат от деня на приема, той май е декан на един от другите факултети — на водата или на въздуха. Шинс уговаряше другия да ти организират някакъв изпит, след който биха могли с чиста съвест да те изгонят от Академията. Каза, че е сигурен, че няма да го издържиш.
Що за дивотия?! Алиса сигурно се шегува. Какви изпити след два месеца обучение? И защо Шинс така се е заял? Там, на площада, той ми се стори приятен старец. И във всички случаи, по-скоро би могъл да се заяде с Алиса, не с мен. Помня, че той беше против това в Академията да влезе вампир.
Но как само побесня заради моето огнено змийче!… Нищо не разбирах!
Алиса сякаш прочете мислите ми.
— Освен това, знам защо побесня Шинс, когато видя твоята огнено змийче!
— И защо? — поинтересувах се аз.
— Защото реши, че някой от по-горните курсове ти е подсказал това заклинание. Така каза и на другия Майстор, каза, че ти нищо не умееш.
— Моля?! — изумих се аз. — Та тези от горните курсове изобщо не ни забелязват! Пак добре, че не ни ритат!
Вампирката кимна.
— Така е, но го обясни на Шинс.
— Ще му го обясня! — изгледах предизвикателно Алиса. — Мислиш, че няма ли?
— Мисля — Алиса ме чукна по носа, — че трябва да отидеш при чичо си и то възможно най-бързо.
— Какво?! — от изненада за известно време загубих дар слово. — Ти от къде знаеш за чичо ми?
Вампирката оголи кучешките си зъбки в уморена усмивка.
— Не ме разсмивай! Да не би да е трудно да се досетя при кого ходиш на етажа на Майсторите. Мислиш се за голям конспиратор. А още по-лесно беше да прочета на вратата името на Майстора.
Така… А аз си мислех, че никой не забелязва това, че от време на време изчезвам.
— Мислиш, че ще ми помогне ли? — скептично попитах.
— Ами, щом успя да те вкара в Академията…
Не схванах веднага смисъла на думите й. А когато се досетих, се изчервих. При това, без да знам защо. Може би от гняв или от обида.
— Какво намекваш?! — подскочих аз.
— Аз ли? Намеквам ли? — разсмя се Алиса. — Казвам ти го в прав текст. С твоите способности, при всичкото ми — Алиса престана да се смее — уважение към теб, сам ти нямаше да влезеш в Академията.
Драконите да ме вземат, тя всъщност е права. Права е, а това е адски неприятно. Все пак, Ромиус не заради някакъв каприз или моя молба ми помогна да вляза в Академията. Всичко стана заради онзи сензитивен шок… Как обаче да го обясня на Алиса? Как да го обясня и на останалите, защото щом тя се е досетила, на тях също няма да им е трудно да направят връзката. Изглежда предстояха сериозни проблеми…
— Дълго е за разказване — въздъхнах аз. — Но повярвай ми, изобщо не съм се натискал за Академията. И чичо ми ми помогна, защото…
— Това не е важно — прекъсна ме вампирката. — По-нататък ще ми разкажеш, ако искаш. Важното сега е, че Шинс се готви да ти направи някаква мръсотия и ти трябва час по-скоро да отидеш до чичо си.
Кимнах и се опитах да стана от леглото. Но бях твърде слаб и можах да се задържа на краката си само няколко секунди.
— Ти тук с какво се занимаваше? — върна се към първия си въпрос Алиса. — Само не ми разправяй, че си се упражнявал да правиш магии. Сякаш не стига, че си най-слабият ученик в групата, ами си и най-недисциплинираният. При това положение на Шинс няма да му трябва да ти устройва специални капани, защото и без това ще те изгонят.
Трябваше да призная, че в известен смисъл тя беше права. Само че защо беше нужно да ми напомня за пореден път, че съм най-некадърният ученик?
Наложи се да кажа на Алиса за моите догадки и опити.
— Мислиш, че преди теб никой не се е досещал за тези неща? — скептично ме изгледа вампирката.