— Да — честно отговорих аз.
— Не съм убедена — тя поклати глава. — Трябва да знаеш, че при създаването на щита се образува вълна, която може да се е предала на оператора, преди да е била прекъсната линията, но това вече са дреболии — очите й хитро блеснаха. — Да не би да искаш да ми кажеш, че сега тук, в твоята стая може да се упражняваме в магии?
И не само в магии — дощя ми се да отговоря, но благоразумно си замълчах. Оставаше да се надяваме, че всички слухове, че вампирите могат да четат мисли, не отговарят на истината.
— Има само един начин да се провери — каза Алиса и запали насред стаята ми едно огнено кълбо.
— Така е — измънках. — Но пак аз ли ще отговарям?
— Престани — съзаклятнически ми смигна Алиса. — И без това по-зле не може да стане!
— Оптимистка — въздъхнах аз и отново се опитах да стана от леглото.
Този път, почти ми се получи, но след като направих две крачки към вратата, отново рухнах, този път… върху Алиса.
И точно тогава в стаята връхлетя Чез.
— Можеше да се досетя! — провикна се той. — Докато ние се потим при Тирел, те тук се занимават, дракон знае с какво! При това на светлината на фаербол. Страшно романтично!
Чез театрално въздъхна.
— Поне да бяхте заключили.
Алиса ме бутна към другия край на леглото със сила, неприсъща за такова крехко момиче като нея, но пък присъща за вампир, разбира се. Тя стана пъргаво, отиде до Чез и го загледа с такъв поглед, сякаш вече беше решила къде да го ухапе. Чез предвидливо се отдръпна встрани от вампирката.
— Не забравяй какво ти казах — подхвърли тя и гордо се оттегли.
— Само не ми казвай, че съм попречил — наивно произнесе Чез. — Не съм го направил нарочно.
Естествено. Бях убеден, че не е нарочно, но от това не ми ставаше по-добре. Тъкмо бях решил да кажа на Алиса за разговора с възпитателя и Чез развали всичко.
— Какво ти каза Алиса? — поинтересува се той, сякаш между другото. — Само не си мисли…
— Ще се опитам — раздразнено отвърнах аз и за трети път се опитах да стана. — Нали не си забравил, че мисля твърде много?
— Е-е… — проточи Чез, като ме хвана под мишниците, секунда преди да се стоваря на пода. — Ти да не би да си станал кръводарител? Нещо гледам, че все не ти достигат силите. Къде те ухапа тя? По шията ти няма белези.
— Разкарай се! — окончателно освирепях аз. — Какво си се залепил за мен?!
— Край, млъквам — Чез стана сериозен. — Защо едва се държиш на краката си?
За втори път през днешния ден ми се наложи да разказвам за догадката си и за това как се опитах да обезвредя заклинанието датчик.
— Така значи… — усмихна се Чез. — А аз наистина си помислих, че жертваш собствената си кръв заради Алиса. Странно как вече два месеца издържа, без да пие кръв.
Значи не само на мен и на Кейтен ни идват наум такива мисли…
— Следващия път мисли с главата си, а не с онова нещо… — опитах се да си върна за тъпите му шегички.
— Вие правите доста оригинални опити — отбеляза Чез, сякаш нищо не се беше случило. — Ако утре не ни накажат, значи всичко си направил, както трябва. Ами, ако ни накажат?
— Защо в множествено число? — не разбрах аз. — Мен ще ме накажат. Стаята е моя.
Чез ме погледна внимателно.
— И ти ме съветваш да мисля с главата си! Вчера, между другото, също бяхме в твоята стая. Но ни наказаха и двамата! Значи, те могат да следят не само магическите практики, а и кой ги практикува.
По драконите! Той е прав! Значи, при това положение, Алиса също може да пострада, защото за нея нарушаването на правилата е още по-наказуемо. За най-малкото нещо ще я изгонят, а тя тук, в Академията си няма покровители, за разлика от мен. Като стана дума за покровители…
— Чез, можеш ли да ми помогнеш да стигна до етажа на Майсторите?
— При чичо си ли ще ходиш? — поинтересува се Чез.
— Значи и ти знаеш?! — ужасих се аз.
Май цялата Академия знаеше! Интересно, откога?
— Разбира се — прозина се Чез. — Всички знаят.
— Отдавна ли?
— Ами, не много — призна си Чез. — Аз го научих днес.
— От кого? — дори успях да стана.
— Даже не си спомням — вдигна рамене Чез. — Всички говорят.
Прекрасно! Чичо ми няма да ме похвали, макар че аз какво съм виновен? Не съм казвал на никого нищо. Кой тогава?!
— Да те заведа ли? — попита Чез. — Защото искам да си лягам.
— Заведи ме — въздъхнах.
Усещането за слабост беше започнало да ми минава, но не беше излишно Чез да е до мен.
Излязохме от стаята и тръгнахме към телепортите. По пътя му разказах какво беше подслушала Алиса. Чез може да е всякакъв, но му имам абсолютно доверие. Освен това, много се надявах, че ще може да ми обясни какъв изпит ми подготвя Шинс.