Стил реши да действа така, че със сигурност да разбие щита ми и ми прати един двуметров фаербол. Нали ви казах, че Стил не е много по-слаб от Наив.
Не можах да се сдържа. Не ми се искаше да хабя цял щит за едно, макар и голямо огнено кълбо, което бих могъл лесно да взривя с най-малкото си змийче.
Тези мисли минаха за секунди през главата ми, докато от ръката ми изскачаха пет огнени змийчета, едновременно с кълбото на Стил. Четири от петте змийчета изчезнаха в моя щит, но петото, все пак намери пролука и се устреми към огненото кълбо. Стил късно се усети, че предстои среща на змийчето с кълбото и не успя да разтвори щита си.
Огромният фаербол се взриви и го отхвърли чак до купола. Стил се свлече бавно на пода.
Енергийният купол изчезна и за втори път, откакто бях в Академията, залата ме посрещна с пълно мълчание.
Нека позная — сега Шинс ще обясни как много лесно може да бъде унищожен моят щит. Радваше ме само това, че не би могъл да го демонстрира върху мен, тъй като аз едва ли бих могъл повторно да възпроизведа изобретението си.
Бавно се приближих към учителя си, очаквайки най-лошото.
— Много добре — кимна Шинс и ме потупа по рамото.
От изненада не можах нищо да кажа. Точно това беше за мен абсолютно неочаквана реакция. Само не ми казвайте, че Шинс е променил отношението си към мен, защото е прочел записките ми за огнените змийчета — няма да повярвам.
Стил, който вече беше дошъл на себе си (една гореща вълна не е като да те блъсне фаербол по гърдите!), се приближи и ми стисна ръката.
— Много добре — повтори той думите на Шинс. — Най-обидното е, че за тази загуба съм си виновен единствено аз.
В края на изпита се оказа, че нашата петорка е единствената, която е спечелила всичките си битки.
Шинс ни задържа и когато всички, заедно с комисията, напуснаха залата, ни зарадва с добри новини.
— След половин месец ще се проведат двубои между факултетите и по всичко личи, че вашата група ще представи факултета ни в общото състезание.
Трябваха ни няколко минути, за да схванем, за какво става дума.
— Но ние не знаем нищо за тези състезания! — най-сетне възкликна Чез. — Освен това, не знаем никаква друга магия, само огнената.
— И никой не ни е учил как да се бием с другите факултети — продължи Алиса.
— За тези две седмици трябва да усвоите всичко това — твърдо отсече Шинс, след което добави по-меко: — Не е толкова трудно, колкото ви изглежда на пръв поглед.
Аха, значи на втори поглед е по-трудно!
С Чез се спогледахме. Сякаш проблемите ни бяха малко, та сега и това…
Затова пък братята Викерс и Алиса бяха напълно удовлетворени.
Впрочем, може би и ние с Чез, след като се наспим и си починем, ще оценим прелестта и значимостта на оказаното ни доверие. Сега обаче това не беше възможно.
— Между другото — отбеляза Шинс, — днес Зак използва щит от преплетени потоци въздух, а това е заклинание от друг факултет. Тъй че останалите имате какво да научите от него.
След това изявление едва не изпаднах в несвяст. Подобно беше и състоянието на моите приятели. Два пъти за един ден Шинс да ме похвали!… Това е точно два пъти повече, отколкото през всички изминали месеци.
— А сега, бегом на лекции! — кресна Шинс и аз разбрах, че той изобщо не се беше променил. Как съм могъл да си помисля, че би могъл да стане дори и мъничко по-добър?!
Макар че до началото на лекциите оставаше повече от час, ние се престорихме, че бързаме много за любимите ни тактика и енергетика.
— Как ви харесва този обрат на събитията? — попита Чез, веднага щом се скрихме зад първата чупка на коридора.
— Страхотно! Ужас! — в един глас отговорихме с Наив. Досещайте се кой какво каза.
— Най-важното е, че не можа да те изгони — каза Алиса.
— Ако беше изгубил двубоя, непременно щеше да те изгони — отбеляза Чез.
— За какво му е да гони Зак? — учуди се Невил, който не беше в крак с последните събития. — Шинс дори го похвали, нещо, което не очаквах от стария козел.
— Никой не го е очаквал — каза Чез. — И как така изведнъж стана толкова добричък?
Алиса ме загледа с многозначителен поглед, сякаш очакваше от мен някакво обяснение. Аз обаче нямах смислен отговор.
— Какви бяха тези листчета, които му даде преди началото на двубоя? — попита ме тя подозрително.
— Подкуп?! — моментално реагира Чез.
— Не беше подкуп, а схемата на моето змийче — на драго сърце обясних аз. — Защото той беше решил, че съм я преписал от по-големите.
— Трябваше да ме извикаш за свидетел — сериозно каза Чез. — Щях да потвърдя, че си го измислил в мое присъствие.