— Не-е… — не се съгласих. — Това щеше пак да му напомни, че сме наказани.
— Зак, ти забеляза ли, че той не каза нищо за ново наказание? — попита Алиса.
Точно така! Нито дума за това, че отново съм нарушил правилата на Академията. Значи, предположенията ми са били верни. Което ще рече, че вече мога да се упражнявам в стаята си!
— За какво става дума? — попита Невил. — Нещо множко станаха тайните ви.
— Сега ще ти разкажа — предложи услугите си Чез.
Действие 5
Тази вечер решихме да се съберем, за да отпразнуваме победата си. Само дето да се нарече „вечер“ времето, когато се събирахме, беше доста необичайно. Мина обед, мина медитацията, мина и вечерята и едва тогава се събрахме в моята стая.
С Чез едва се държахме на краката си след работата в стола. Дори не съм си представял колко е тежко — цял ден влачиш подноси и миеш съдове! Към края на втората смяна направо падахме. Единственото преимущество от работата в кухнята беше това, че получавахме допълнително. На нашата сбирка домъкнахме толкова плодове, че Наив превъртя от лакомия. Но дори в това състояние не можа да изяде всичко, което бяхме донесли. Затова, за пръв път, откакто бяхме в Академията, трябваше да му помагаме, за да се справи с всичката храна.
— Да ви кажа, това, че ви наказаха, си има и своите предимства — отбеляза Наив, като оглеждаше остатъците от втората си вечеря с доволен, но лаком поглед.
Двамата с Чез въздъхнахме едновременно.
— Точно така — неочаквано подкрепи Алиса по-младия Викерс. — Ако не ви бяха наказали, ти, Зак, нямаше да откриеш и обезвредиш заклинанието датчик.
Сега само аз въздъхнах, но от цялата си душа. Само ако знаеха какво ми струваше!
— Вече ще можем да се упражняваме денонощно! — радостно възкликна Невил.
След думите му, в центъра на стаята се появиха четири огнени кълба.
— Моля ви, само не ми палете стаята — примолих се аз и побързах да събера разпилените по пода учебници.
— Стига, моля ти се! — възкликна Чез. — Днес празнуваме, какво се хвана за учебниците?!
— Ако не си опазя книгите, няма да има откъде да уча! — измърморих аз, но Чез не обърна и грам внимание на моите думи.
Взе в ръката си една ябълка и я вдигна, сякаш вдигаше чаша.
— Искам да вдигна тост с този плод в чест на днешния празник — гръмко произнесе той.
Оценявайки отговорността на момента, ние също взехме по една ябълка.
— Поздравявам всички ви и, разбира се, на първо място, собствената си многоуважавана персона с днешния успех — продължи Чез речта си. — И ви приканвам да опитате тези божествени плодове в чест на нашите бъдещи успехи, които ще пожънем в двубоите между факултетите.
Чукнахме се с ябълките и отхапахме по едно съвсем мъничко парченце. Никой от нас, с изключение на Наив, не можеше и хапка да преглътне.
— Наистина се надявам отсега нататък да можем повече да се упражняваме на Занаят — въздъхна Невил.
— Едни искат да практикуват Занаят, а други — магии — отбеляза Алиса. — Някой от вас знае ли разликата между двете понятия?
— Магията е управление чрез „вълшебства“, а Занаятът е начинът да управляваш — веднага й отвърнах аз.
— Пак разговори за наука! — ядоса се Чез. — Поне веднъж не може ли да мине без това?
— Спокойно, приключваме — успокои го Алиса и ме попита: — Искаш да кажеш, че сме обикновени магьосници ли? Същите тези, които са били преследвани от дванайсети до деветнайсети век?
— Не, не — възразих аз. — Между тях и нас има огромна разлика. Ние не се занимаваме с магия, а със Занаят.
— Да, но каква е разликата между практикуването на магия и практикуването на Занаят? — повтори въпроса си Алиса.
— Честно казано, не знам — бях принуден да призная. — Знам, че съществува, но в какво се проявява… на тази тема не можах да намеря нищо в библиотеките.
— Не си ходил там, където трябва — усмихна се вампирката.
— Ехо — обади се в моя защита Чез. — Зак е ходил в главната библиотека на Лита и ако искате да знаете, той е най-образованият сред нас.
— Така ли? — иронично пропя Алиса. — А защо не знае каква е разликата между магия и Занаят?
— В историческите книги за това не се споменава нищо — настоявах аз. — В библиотеката на Академията може да има нещо по въпроса, но ние нямаме достъп до нищо друго, освен до учебниците.
— А не си ли се опитвал да прочетеш Легендата за възникването на Занаята? — поинтересува се Алиса.
— Легенда ли?… — пренебрежително отвърнах аз. — От легендите няма никаква практическа полза. Предпочитам да работя с факти, не с приказки.