По време на една от хайките отряд от двама вампири стигнал чак до Далечните планини. Това е много далече. Магьосникът, когото преследвали, се оказал много упорит и нямал никакво намерение да се предава. Ако само се криел, щяло да е лесно, но той не само бягал, ами правел и магии и така вампирите не можели да го уловят. По всичко личало, че магьосникът е опитен и знаел много заклинания.
Двамата вампири гонили магьосника из Далечните планини в продължение на няколко седмици. Накрая го вкарали в пещерата на един стар дракон. В онези времена болшинството живи дракони вече били много стари, защото младите и неопитни дракони били убивани от ловците или заради тръпката, или заради ценната им люспеста кожа. Стражите на шахтите, където се добивал „далгор“, също не пренебрегвали драконовското месо и с удоволствие преследвали крилатите твари. „Твари“ били само младите дракони до определена възраст. Те стареели много бавно и когато се случвало да достигнат определена възраст, мълвата говори, че ставали, едва ли не, най-умните същества на света. Но това са само слухове, защото независимо от мъдростта и ума си, драконите били големи любители на човешко месце и с удоволствие изяждали редките свидетели на своята мъдрост.
В пещерата на точно такъв мъдър и гладен дракон попаднал и магьосникът. В съответствие със законите на жанра в това време драконът спял. Или поне старателно се преструвал, че спи. Магьосникът не бил глупак, затова бързичко претърсил пещерата за несметното съкровище, което според легендата трябвало да бъде пазено от дракона, но нищо не намерил. Не знаел, че понятието „съкровище“ в случая не означавало материални неща. Драконите, ако не сте забравили, били много мъдри същества и техни съкровища били знанията. Само не ме питайте откъде са вземали знанията, след като са прекарвали живота си в гордо усамотение в пещерите. Нека тази тайна, заедно с тайната на тяхното размножаване, си останат загадка.
В самия разгар на обиска на пещерата влезли вампирите. Въпреки че не били от най-разумните, не тръгнали да будят дракона, а с жестове показали на магьосника, че желаят да осъществят дългоочаквания контакт вън от пещерата, в по-спокойна обстановка. Магьосникът, също с жестове, красноречиво показал на вампирите къде биха могли да си заврат дългоочаквания контакт. След което драконът се събудил и също толкова красноречиво показал на гостите си, че от пещерата няма да излязат, докато той не реши (казано с прости думи, драконът затиснал изхода на пещерата със своя, с извинение, задник).
— Легендата — не издържах аз — е пълна с такива подробности, сякаш разказвачът е бил в пещерата.
— Може би — усмихна се загадъчно Алиса. — Недей да забравяш, че вампирите живеят дълго… И ако още веднъж ме прекъснеш — спирам да разказвам.
Послушно млъкнах, защото разказът ме беше заинтригувал. Историческите факти бяха достоверно подбрани и не се разминаваха с написаното в научните трактати.
— Драконът погледнал гостите си и казал…
— Уха, обяд, че и с доставка!
Вампирите незабавно се залепили за тавана.
— Чевръст обяд — отбелязал драконът.
Магьосникът бързо замърморил нещо под носа си.
— Ще избяга! — извикал единият от вампирите и пикирал върху магьосника.
— Никой няма да избяга оттук! — не се съгласил драконът и с леко движение на двуметровата си лапа отхвърлил вампира в най-далечния ъгъл на пещерата.
В това време въздухът над главата на магьосника започнал да се сгъстява и да хвърля искри.
— Ще избяга! — повторил вампирът, издигайки се бавно над пода.
— Не подскачай, Вел — посъветвал го вампирът от тавана.
— Вярно, не подскачай. — Драконът преместил погледа си върху магьосника. — А ти не се излагай с тези детски магии, току-виж си се наранил…
Над главата на магьосника се взривило едно голямо огнено кълбо. Смаяната му физиономия ясно показвала, че този резултат бил съвършено неочакван.
— Получи ли си го? — драконът въздъхнал съчувствено. — Човечетата магьосници не могат да се мерят с мен, най-изкусните вампири — също. Така че мога само да ви посъветвам да се отпуснете и да се наслаждавате на… общуването.