— На общуването ли? — попитал недоверчиво вампирът от тавана.
— Именно. Между другото, да седиш в пещерата сам в продължение на стотици години е скучна работа, а истински достойни събеседници се появяват изключително рядко.
Магьосникът потръпнал.
— А след като пообщуваме… ще ни пуснете ли?
— Може би — усмихнал се драконът.
Виждали ли сте някога как се усмихват драконите? Нервна тръпка изпитал не само магьосникът, но и врелите и кипели вампири.
— За какво бихте искали си говорим? — бързо се ориентирал вампирът от тавана. — Апропо, нека ви се представя — Кел.
— Декордианис — отвърнал драконът. — Дек, за по-кратко.
— Вел — представил се вторият вампир.
И тримата погледнали към магьосника.
— Леонис — смутено проговорил той.
И едва след като прозвучал гласът на магьосника, вампирите го загледали по-внимателно и видели, че е още много млад. Изпод няколкото слоя мръсотия надничала момчешка външност, а това било много странно, тъй като всички що-годе опитни магьосници били на солидна възраст.
— Сега, след като вече се познаваме, ще ви задам следния въпрос: Какво търси такава странна компания в пещерата ми? — поинтересувал се драконът.
— Играем си на стражари и апаши — пошегувал се Кел. — Сега е наш ред да гоним, а на младия човек — да бяга.
Драконът кимнал.
— Не ме мислете за чак толкова неинформиран, щом живея в пещера. Запознат съм отлично със ситуацията по вашите земи. — Той внимателно изгледал вампирите. — Значи, вие сте ловци на глави, така ли?
Вампирите се усмихнали.
— Не само на глави — казал Кел. — На всякакви телесни части, в комплект, така да се каже.
— Значи ви трябвам жив? — обадил се магьосникът.
— По възможност, да — съгласил се Кел.
— Не е ли малко рано да се пазарите? — разсмял се драконът. — Много е възможно някой от вас да не си тръгне оттук.
Вампирът Вел започнал плавно да минава в бойна трансформация.
— Това като нищо може да си ти, зъбатия — моментално реагирал драконът.
— По-добре сам се погледни — промърморил под нос вампирът.
Но бойният му дух за секунда се изпарил.
— Извинете моя приятел — спокойно произнесъл Кел. — Та за какво искахте да поговорим?
— Защо преследвате магьосника? — попитал драконът.
— Защото ни помолиха жителите от неговото село — мръднал с рамене Кел.
— Защо ви помолиха?
— Защото им вредеше.
— Как им вредеше?
— Занимаваше се с магии…
— Алиса — прекъснах вампирката, едва сдържайки прозявката си. — Дълго ли продължават тези глупави разговори?
— Ами… в легендата се разказва, че те прекарали в пещерата няколко дни — недоволно отвърна Алиса.
— Извинявай, че те прекъснах — извиних се аз. — Но не виждам къде е смисълът на тази легенда. Само безполезни приказки…
— Ето че ме ядоса! — нервира се вампирката. — Повече нищо няма да разказвам.
— Млъквам — побързах да отговоря.
— Късно е — каза вампирката. — Можеш да мълчиш колкото си искаш, но няма да чуеш и дума повече.
— Няма пък нужда — обидих се аз. — После Чез ще ми разкаже какво е станало.
Чез се стресна. Гледай го ти, нахалника! Накара ме насила да слушам някаква легенда, а той самият спи!
— А? Какво?
— Нищо — окончателно се обиди вампирката. — Гледайте си работата, аз отивам да спя.
— А продължението на легендата?! — възмути се Невил. — Тези подробности даже не съм ги чувал. При нас я разказват много по-кратко.
— Друг път ще ви я разкажа — Алиса стана от леглото.
— Да те изпратя ли? — предложих вяло аз.
Алиса се замисли.
— Може — неочаквано се съгласи тя.
Не включих веднага.
— Какво каза? — попитах за всеки случай.
— Може да ме изпратиш — повтори Алиса. — До телепортите.
Ако ще да е до съседната врата!
Веднага скочих от леглото, за да не изпусна момента.
— Винаги на твое разположение!
Излетях от стаята, почти настъпвайки Алиса по петите. Само че този път тя нямаше намерение да изчезва.
— Останах с впечатлението, че искаш нещо да ми кажеш — каза Алиса, веднага, щом затворих вратата след нас. — Така ли е?
О, да. Имах да й казвам много неща.
— Преди известно време разговарях с възпитателя Кейтен и той ми каза, че в деня на постъпването ни в Академията, при него са идвали твои роднини и са го заплашвали…
Боже мили, какви ги дрънкам!
— И какво от това? — учуди се вампирката.
— Кейтен ме помоли да те попитам, дали трябва да се страхува от тези заплахи и освен това, да ти задам няколко въпроса…
Алиса се спря.
— Какво става — намръщи се тя. — Да не си се цанил за осведомител?