— Не, моля ти се — бързо отговорих. — Просто си спомних, че той питаше…
Напразно го започнах този разговор. Ще си помисли, че нямам какво друго да й кажа.
— Може да му предадеш, че няма от какво да се страхува. Моите роднини и без него си имат достатъчно проблеми.
Стигнахме до телепортите.
— Алиса… — започнах аз.
— Лека нощ — бързо отвърна тя и изчезна в светкавицата на телепорта.
Да, наистина изобщо не умея да общувам с момичета. Какво значение има какво е казал Кейтен?! Когато те е страх да кажеш това, което мислиш, ръсиш глупости!
Бавно стигнах до стаята си, ругаейки себе си с най-долни думи.
— Много бързо се върна — каза Чез веднага, щом затворих вратата.
— Остави ме — едва проговорих.
Чез веднага усети, че в момента е по-добре никой да не ме закача.
— Момчета, тръгваме си — прозина се той. — Наив, марш да нанкаш! Така и така яденето свърши.
— Жалко, че не можахме да чуем легендата докрай — оплака се Невил.
— Ами да — опомних се аз. — Какво се е случило всъщност?
— Какво ли? Нищо особено. Поприказвали си за това-онова и драконът решил да помогне на магьосника. Пуснал вампирите да си ходят, след като му обещали да не преследват повече магьосници, а момчето оставил при себе си, в пещерата за няколко години. И драконът научил младежа на това, което ние сега наричаме Занаят. Точно този дракон е изобразен върху символа на Занаята…
— Секунда — прекъснах аз Невил. — Къде тогава е разликата между Занаята и магията от онези времена?
— Учуден съм, че не знаеш — усмихна се Невил. — Тогава магията е била непредсказуема, тъй като е използвала изключително словесни формули. Съгласи се, че е доста трудно да изразиш с няколко думи всичко, което съдържа едно заклинание. Драконът научил първия Майстор да сплита енергийни формули с обикновено усилие на волята, тоест да работи пряко с енергията.
— Само толкова ли? — учудих се аз. — И заради тази проста история ли се канеше Алиса да ми разкаже толкова дълга легенда.
— Знаеш ли, Зак? — погледна ме Чез. — Понякога ме изумяваш. Чудя се как човек като теб, който е толкова нечувствителен към Изкуството, пише такива хубави песни?
В последно време за мен това беше болна тема. Откакто Ромиус ми обясни произхода на моята музика, не се доближавах до никакви музикални инструменти. Бях забутал под леглото си своята любима „музикалка“ и нямах никакво желание да я извадя оттам.
— Забрави! — ядосано отвърнах. — Лека нощ!
Изпратих момчетата до вратата и със стон се тръшнах на леглото си.
Какъв е този живот?! Това, което единствено ме вълнуваше преди — музиката, сега престана да има значение за мен. Единствено важни бяха отношенията ми с Алиса… и Занаятът. Колкото и да изглежда странно, тази драконова (в буквален смисъл драконова) магия, започваше да ме завладява…
Тази нощ не можах да заспя. Дълго време се въртях в леглото и се опитвах да се отпусна, но нищо не се получаваше. Главата ми беше пълна със странни мисли, образи и размишления. Накрая станах от леглото и отидох до прозореца.
Нощта покриваше света вече цяла седмица. Цяла седмица на небето светеха огромни звезди, цяла седмица не бях виждал слънцето. Но сега и според моя биологичен часовник, нощта беше в законните си владения.
С благоговение загледах небето и почувствах невероятен прилив на сила.
Каква красота!
Неочаквано, няколко звезди изчезнаха от небето. В началото си помислих, че ми се е сторило, но след това видях, че някаква сянка ги скрива.
Дръпнах се неволно от прозореца.
На всички е известно, че вампирите обичат да летят нощем. Заради което изобщо не им трябва да се превръщат в прилепи. Всъщност, те не могат да се превръщат в прилепи… Просто, ако ги гледа човек от земята, наметнати с любимите си плащове, те наистина приличат на големи черни прилепи. Истината е, че можеш да ги сбъркаш с всяка нощна птица.
Вампир да лети около Академията? Странно! Само не ме убеждавайте, че около кулата няма защитни екрани. Във всеки случай, аз няма от какво да се страхувам. Нали така?
Някой почука леко по прозореца.
— Може ли да вляза? — внимателно попита един глас и аз направих още няколко крачки назад.
Вземайки мълчанието ми за съгласие, вампирът, а това наистина беше вампир, леко открехна прозореца и с меко движение, стъпи на пода.
— Угасете играчката си. — В светлината на огненото кълбо присмехулно проблеснаха вампирските му зъби.
Дори не бях усетил кога съм направил кълбо. Развивам се! Уроците на Шинс се оказват полезни — на всеки шум реагирам като на потенциална опасност, а на вампир…
— Може и да не искам — с леко треперещ глас отвърнах аз.