Мъчех се да надвикам рева на огнения стълб, който се беше образувал по средата на стаята ми.
— Алиса, загаси това чудо! — Чез викаше с всичка сила.
— Това не е „чудо“ — обиди се Алиса. — Това е „огнен стълб“!
Огненият стълб послушно угасна под погледа на зачервените очи на Алиса.
— Мен ако питаш, това си е най-обикновена лампа, макар че на тази светлина не бих рискувал да чета — продължи да разсъждава по темата Чез. — Може да мине и за печка.
— Гледай си работата — беззлобно му отвърна Алиса.
Въздъхнах с облекчение. Сега Чез ще започне един безсмислен спор и ще ме остави на мира поне за известно време.
— Не съм те забравил — обърна се Чез към мен. — По-добре, разкажи всичко, както си беше. Признай си и ще те разберем, а може и да ти простим. Ако имаме настроение.
— Да, аз го направих! И какво от това? — не издържах и аз. — Завиждаш ли ми?
— Завиждам ти — потвърди Чез. — Може ли да разкажеш малко по-подробно?
Наложи се да му разкажа за шегобиеца, който преди два месеца ми развали прическата. Признавам си, гордея се с това, което направих и нямам нищо против провеждането на още един-два такива възпитателни сеанси с още няколко такива веселяци, от водния факултет например. Бях се готвил за тази операция цяла седмица, а идеята ми даде един колега от факултета по земята и, колкото и да е странно, един вампир, който неотдавна ме беше посетил.
В Академията беше забранено използването на магии и във всяко друго помещение, освен в моята стая, можех да бъда засечен. Но извън стените на Академията предполагам, че някое и друго мъничко заклинанийце можеше да се използва. Бях установил, че по време на „консервацията“ (това е, когато времето в Академията тече другояче, не както в целия свят) цялото здание се захлупва със силов похлупак и нищо не можеше да изтече през него. Обаче! Този похлупак се намираше на около пет метра от стените. Именно там тогава летеше вампирът и от това пространство бих могъл да се възползвам, ако исках да отида на някой от другите етажи. И аз се възползвах.
Помогна ми едно заклинание — за бърз растеж, с което омагьосах една лиана. Нея също аз я бях създал. За няколко часа тя порасна цели три етажа нагоре и това ми помогна да стигна до стаята на шегобиеца, който живееше точно над мен. Докато той хъркаше и нищо не подозираше, аз успях да обръсна главата му. Като се върнах в стаята си, подпалих лианата, без да оставям и прашинка от нея и преспокойно легнах да спя. Каква олелия само се вдигна на другата сутрин!…
Шегаджията се оплака на всички, на които можеше да се оплаче, в това число и на любимия ни преподавател Шинс. Даже беше съставена комисия, която обаче не откри в стаята ми следи от магии. Няма как да откриеш това, което не съществува.
Любителят на шегите се досещаше, разбира се, кой му отмъщава, защото ми хвърляше враждебни погледи, колчем ме срещнеше, но не можеше нищо да докаже. Тъй че сега аз се разхождах из коридорите на Академията и тайнствено (поне така си мислех) се усмихвах.
Честно да си призная, реших се на тази стъпка не толкова защото съм злопаметен, а заради Алиса. Добре си спомнях думите й, че тези, които умеят да си отмъщават, заслужават уважение.
— Браво! — коментира разказа ми Алиса. — Макар че има една подробност…
— Каква подробност? — обидих се аз.
— Наистина ли си мислиш, че Майсторите са толкова глупави, че да не се досещат как си влязъл в тази стая.
Над това не бях се замислял. Може и да не са се досетили. Случват се и такива неща.
— Просто и този път те е отървал чичо ти — констатира Алиса.
— Ти откъде знаеш? — намръщих се аз.
— Чух — вдигна рамене вампирката.
— Аха — зарадвах се. — Пак си подслушвала. Я ми кажи… — направих пауза. — Наистина ли вярваш, че Майсторите са толкова завеяни, та да не забележат, че ти се въртиш непрекъснато на техния етаж и подслушваш?
По озадаченото лице на вампирката разбрах, че съм улучил в десетката. Не се беше замисляла над това.
— Апропо — Чез застана на моя страна. — Я кажи, за кого слухтиш и шпионираш? Да не би да го правиш за роднините си — вампирите? Те сигурно готвят нападение над Академията?
Двамата с Чез се разсмяхме. Нищо по-глупаво не може да се измисли! Кой ще тръгне да напада Академията? Ха-ха…
— Дотрябвала ни е вашата Академия! — изръмжа Алиса. — Нямаме си други грижи…
— Тогава защо? — насмешливо попита Чез, но очите му подозрително се присвиха.
— За нищо — промърмори вампирката. — Няма такива работи, никого не шпионирам! Само си измисляте.
С Чез се спогледахме и решихме да не продължаваме тази деликатна тема.
— Хайде, че е време да ходим в кухнята — припомни Чез.