Чез прекъсна размислите ми, като ме изръга в ребрата.
— Внимавай, сега ще кажат нещо важно.
Погледнах към площадката и забелязах известно оживление.
В средата на площадката излезе един Върховен майстор, когото не познавах, и заговори:
— Здравейте, уважаеми Майстори и вие, които предстои да станете такива.
— Да, бе — пошепна ми Чез. — Интересно, кой от тях чак толкова ни уважава! Нещо съм пропуснал…
— Ш-шт… — изшътка му един ученик, който седеше до нас. Веднага си личеше, че не е от нашия факултет. Ако беше от нашия, щеше да знае, че с Чез не си струва да се заяждаш.
— Да не би да ти е много интересно да слушаш тези глупости? — веднага се поинтересува Чез.
— … Първо ще минат индивидуалните двубои между най-добрите ученици от всеки факултет…
— За много умен ли се мислиш?
— … След това са двубоите между най-добрите петорки…
— Да излезем да си поговорим, искаш ли?
— … Обявявам състезанието…
— Край, изпроси си го!
— … за открито!
— Уплаши ме!
— Първи на терена да излязат представителите на сферите на земята и на водата за индивидуален двубой!
Момчето, с което Чез си разменяше любезности, заряза кавгата и побърза към площадката за двубоите.
— Изплаши се — не много уверено констатира Чез.
— Мечтай си — не се съгласих аз, наблюдавайки момчето, което си проправяше път през тълпата. — Струва ми се, че ти току-що се изпокара с най-добрия ученик от факултета по водата… или по земята.
Предпазният енергиен купол се затвори и битката започна.
— По водата — мрачно уточни Чез, след като учениците си размениха първите заклинания.
— Започнаха ли? Пропуснахме ли нещо? — възвестиха своето пристигане братята Викерс.
— Нищо особено — отвърнах аз и не можах да се въздържа да не пусна една стрела по адрес на приятеля си. — А Чез, буквално преди минута, извика на дуел най-добрия ученик от водния факултет. Гледам, че — погледнах към площадката — това момче току-що много ловко спечели битката.
— На нас все още са ни забранени битките с другите факултети — отбеляза Невил.
— След две седмици и един ден, вече ще са ни разрешени — напомних аз. — И първият двубой на Чез ще бъде с този мил момък.
Чез леко пребледня.
Така му се пада. Следващия път да мисли какви ги върши.
— Да сте виждали Алиса? — сетих се аз. — Сутринта се разделихме при телепортите, а в столовата май не я видях.
— И ние не сме я виждали — отговориха братята. — Мислехме, че е с вас, както винаги.
— Това не ми харесва! — отсече Чез. — Тя така може да ни провали на състезанието.
— Трябва да я потърсим — предложи Невил. — На кого да възложим тази отговорна мисия?
И тримата погледнаха към мен.
— Какво сте ме зяпнали? — възмутих се аз, но бързо омекнах. — Добре де, отивам.
— Така, така — подхвърли Чез след мен. — И по-бързо!
Да бе, лесно е да се каже. Ако Алиса я няма в стаята й, ще трябва да я търся из цялата Академия, а това може да отнеме няколко дни.
Алиса, Алиса… Постъпих много глупаво, когато я изпращах първата вечер… Сякаш дракон ме дръпна да й разказвам, от какво се интересува Кейтен! Тогава ми се стори, че тя направи крачката към мен, а аз я спрях… Такива ми ти работи. Не е чудно, че е станала още по-мнителна. Стига тъжни мисли! Сега по-важното е да я намеря преди състезанието.
Коридорите на Академията бяха необичайно празни. Нямаше ги учениците, тичащи насам-натам, нямаше ги и важните Майстори, никого нямаше. Правилно бях предположил, че всички са се събрали в Главната зала. Като се замисля, хората в Академията бяха всъщност много малко на брой, щом се побираха в една, макар и голяма зала.
Както очаквах, не открих Алиса в стаята й на етажа на момичетата. Оставаше ми само надеждата, че сме се разминали и тя вече е отишла на състезанията. Нямаше никаква логика в това просто така да не дойде. Нещо се е случило.
Реших за всеки случай на връщане да мина през етажа на Майсторите. Току-виж съм я открил там. Шансът не е голям, но си струва да се провери.
Още когато слязох от телепорта, усетих, че неслучайно бях решил да надзърна тук. Етажът беше празен, но до телепортите лежеше Алиса.
Втурнах се към нея, обмисляйки в движение дали се опипва пулс при вампирите. Сигурно, но дали ще има някакъв резултат? И може ли да му се има доверие?
Пулс се напипваше, видими поражения нямаше, значи всичко би трябвало да бъде наред.
Неочаквано усетих зад гърба си някакво движение. Наученото от Изкуството сработи и аз отскочих рязко встрани. Там, където преди малко беше шията ми, проблесна нож.
Човек, загърнат в жълта ученическа ливрея хлътна в телепорта, преди да успея да се надигна. Понечих да тръгна след него, но се досетих, че не бива да оставям Алиса да лежи на пода.