Направих опит да укротя бесния пулс на сърцето си.
Ама че работа! В Академията стават странни неща. Меко казано…
Надявах се, поне с Алиса всичко да бъде наред.
Реших да я плесна по бузата да дойде на себе си.
Пляс!
— Ох!
Опомни се. Браво на нея, но защо й трябва да се бие? И да ме събаря на пода?
— Какво търсиш тук? — попита Алиса и мълниеносно стана.
— Аз ли?! А ти какво правиш на пода? — възмутих се, отбелязвайки за себе си факта, че в момента аз седях на пода. — Състезанието започна, а без теб отборът ни е непълен.
Изглежда Алиса едва сега започна да осъзнава, че не се намира в стаята си, а в коридора.
— Как се озовах тук? — попита тя озадачено. — Всъщност, това го помня — през телепорта. Но защо на пода? Помня, че бях тръгнала за… — тя са запъна, — … бях тръгнала по работа и изведнъж се събудих от това, че някой ме удря по бузите.
— Не те удря, а те пошляпва лекичко — поправих я аз.
— Пошляпва ме лекичко — съгласи се Алиса. — Тогава и аз лекичко го бутнах.
— Не си ме бутнала лекичко, ами ми изкара въздуха.
— Е, да — не пожела да спори вампирката. — И изобщо, стига си се търкалял! Състезанието започна!
— Нямаше защо да ме събаряш — изръмжах аз и станах от пода. — Хайде, по-бързо!
Пристигнахме точно за последния двубой между най-добрия ни ученик — Стил, който вече беше спечелил предишната битка с представителя на въздушния факултет и току-що се беше върнал от здравния пункт, и същото момче, с което Чез се беше заял.
Открихме приятелите си в тълпата по бурните викове на Чез.
— Хайде! Подпали го!
— Не те чуват — напомних му аз, потупах го по рамото и седнах до него.
— Вярно, не ме чуват — съгласи се Чез. — Това обаче не ми пречи да си викам за удоволствие. Тресни го с фаербола! Подпали го!
Виковете „Подпали го!“, след Чез, подхвана и целият ни факултет. По всичко личеше, че факултетът ни се е сдобил с нов девиз.
Чез забеляза Алиса едва когато гласът му съвсем пресипна.
— Къде се загуби?
— Спах — отвърна тя, като ми хвърли предупредителен поглед.
Няма как, щом иска да мълча, ще мълча. Реших да не казвам и това, че бях нападнат от някакъв непознат с нож. Не бях го разказвал и на Алиса… засега.
През това време двубоят беше започнал.
Не се учудвайте, че не ви разказвам за двубоите на другите. Те така ми бяха писнали, че думи нямам. Най-важното беше, че в тях не можеше да се види нищо ново. Знаех вече наизуст всичките им заклинания, лошо ми ставаше от всичките „щитове“, „фаерболи“, „юмруци“… Ужас! Поне веднъж да бяха показали двубой между истински Майстори или поне между ученици от горните курсове. За тези два и половина месеца между големите ученици се беше състоял само един двубой, който не успях да видя, защото през това време бях на лекции при Шинс.
Стил изгуби битката. Не знам сега какво ще го прави Шинс (за нашия учител тези битки бяха изключително важни), но момчето положи всички усилия. Двубоят беше много напрегнат, двете момчета често се озоваваха на пода, под окото на Стил имаше огромна синина, а лицето на другото момче беше с изгаряния от един фаербол, пробил водните му щитове. Но въпреки изгарянията, противникът на Стил успя да го помете с един „воден стълб“. След този удар нашият най-добър ученик беше отнесен с носилка направо в здравния пункт. Впрочем, след него натам се отправи и победителят, макар и на собствените си два крака.
И така, според временните резултати излизаше, че нашият факултет се намира на второ място. Ако спечелим останалите две отборни битки, ще станем първи. Ако спечелим…
— Наближава нашият ред — засуети се Чез. — Помнят ли всички какво трябва да правят?
— Да победят! — подсказа Наив.
Чез изгледа Викерс-младши все едно му беше личен враг, но успя да се справи със себе си и премълча.
— Да отидем по-близо до площадката — предложи Невил. — Тъкмо ще видим кой ще ни се падне.
Действие 7
— По-добре ще е да са от „земята“ — мечтателно изрече практичната Алиса, докато се промъквахме към площадката.
Принципно съм абсолютно съгласен с нея. Главното ни предимство пред магията на „земята“ е това, че огънят най-добре от всичко се справя с всякаква растителност. Другият плюс е, че на растителността й трябва време, за да израсте. Дори и при тази скорост, с която растат магическите растения, на тях им трябват от десет секунди до няколко минути, за да пораснат За толкова време може да се направи много. Впрочем, тези приятели не се ограничаваха само с растенията, те можеха да предизвикват земетресения, да издигат каменни стени и още маса работи. Но на полето на битката, освен под и стени, които не беше разрешено да се рушат, нямаше нито земя, нито камъни. За щастие. Аз и без това се стряскам всеки път, когато видя колко радостно избуяват върху каменния под техните зелени растения.