— Предпочитам водата — не беше съгласен Невил.
Този път прекали. Водата е главният враг на огъня и битките с тези противници биваха особено тежки и напрегнати. Това, на което Невил разчиташе, бяха наклонностите към водните магии, които притежаваше. Много рядко, да не кажа никога, се случваше някой човек да има наклонност едновременно към две противоположни стихии. Затова Невил не се притесняваше. Освен това, мисля, че искаше просто да изпробва възможностите си.
Промъкнахме се през тълпата и попаднахме на групичка Майстори, които преподаваха на първите курсове. В момента те водеха някакъв разгорещен спор, но когато стигнахме до тях и Шинс ни видя, веднага млъкнаха.
— Позволете да ви представя — нашият учител се усмихна широко — моята най-добра петорка — Закари, Чезис, Алиса, Невил и Наив.
Тримата Майстори ни кимнаха, но погледите им се спряха върху усмихващата се Алиса — защо ли се усмихваше? — и там си останаха.
— Кхъ… — изкашля се единият. — Знаем за вас, чували сме…
— Само хубави неща, нали? — уточни Шинс.
Да не повярваш! Шинс и хубави неща… Чудо на чудесата!
— Ето я и моята петорка — радостно изрече брадатият Майстор, който стоеше да Шинс.
Обърнахме се и онемяхме. По-точно, всички се обърнахме, а онемяхме само двамата с Чез. Заради всички накуп.
— Запознайте се — Ланс, Ейнджъл, Нивел и Стори… Алик в момента го няма, в здравния пункт е. Възстановява се, след като само преди няколко минути победи представителя на Огнения факултет, похвали се брадатия с лукава усмивка, изпълнена с превъзходство. — След около час ще бъде тук.
Прекрасно. Оказва се, че техният най-добър ученик ще участва и отборно. Просто великолепно!
— Приятно ни е да се запознаем — възможно най-ехидно изрекохме ние с Чез, като се стараехме да скрием тревогата в гласа си.
— Да не би днес столовата да не работи? — иронично попита Ланс.
— Супичка ли ти се прияде? — учуди се Чез.
Алиса поклати глава.
— Струва ми се, че вече се познавате.
За щастие, Майсторите не обърнаха никакво внимание на нашата малка престрелка.
— Щом чак след час ще можете да участвате в състезанието, значи в тегленето на жребия за първия двубой ще участват само три отбора — каза Шинс. — И така…
Стана ми интересно как ще теглят жребия.
Тримата Майстори протегнаха ръце… и започнаха да тресат юмруците си.
— Камък, ножица, хартия!
Спогледахме се учудено. На лицата на представителите на водния факултет беше застинало същото глупаво изражение като на нашите. Това шега ли беше? Майсторите теглят жребий с помощта на проста детска игра?!
След няколко тегления, участниците бяха определени. Ние и въздушния факултет. Знаех си, че ще се случи нещо гадно. Въздухът беше най-неудобният противник не само за нас, но и за останалите, ако трябва да сме честни. Забележете, неудобен, не опасен. Защо точно неудобен ли? Защото възпитаниците на този факултет са едни такива, леки и неуловими, а тактиката им е най-вредната и подлата. Представете си, че към вас лети „въздушен юмрук“, който между другото не е толкова лесен за откриване (само по въздушните вибрации), и в най-неподходящия момент ви слагат „спънка“. „Въздушна спънка“. За секунда въздухът пред вас се сгъстява и се врязвате в това нещо с пълна сила. Неприятно, нали? Това не е точното определение. А ако ви заварят неподготвен, по време на акробатичен номер… тогава ви остава само да се надявате, че Наблюдаващата страна ще се смили над вас и няма да позволи да си счупите врата. В този случай никаква медицина няма да може да ви помогне. И макар че досега такива случаи не е имало — по-точно, още не са ни казвали за тях, — аз, ако става дума лично за мен, на такава статистика не бих разчитал. Затова, никаква акробатика! И останалите го разбират, все пак сме се готвили, макар и не особено задълбочено за такива ситуации.
— Изглежда възникнаха малки затруднения — реши да уточни Наив, когато се отдалечихме от Майсторите, за да си направим кратко съвещание.
— Изглежда ли?! — изрева Чез. — Всичките ни предимства отидоха по драконите!
Прав е за някои неща, разбира се, но не всичко е толкова зле. Трябва да се знае, че за да създаде така наречената „въздушна подложка“, противникът трябва да се доближи на пет–шест метра разстояние от теб. Защо толкова близко ли? Ние не създаваме огнените си кълбета под носа на противниците, нали така? Създаваме структурата на заклинанието на няколко метра от нас самите, а след това подаваме импулс, за да го придвижим в необходимата посока. И това е така, защото енергийните потоци могат да се сплитат само в непосредствена близост пред нас, на разстояние до няколко метра. Това е.