Това не можеше да мине току-така. Имах си резерва точно за такива случаи. Пет неголеми (по-точно, съвсем малки) „огнени пеперудки“ се устремиха от пет посоки към момъка и достигнаха целта си, като заобиколиха ловко и двата щита. Моите заклинания бяха много малки, но много точни.
През това време Невил затрудни акробатичните етюди на противниците, превръщайки цялата площадка в пързалка. Един от „въздушниците“ тъкмо завършваше салтото си и порядъчно се подреди. Тук се включи и Наив, който тресна враговете с коронното си кълбо. Наблюдателите смекчиха удара, жертвата се отърва със силен уплах и демонстративна загуба на съзнание.
Резултатът беше пет на четири в наша полза.
Рано беше да се радвам. За секунда се отплеснах и получих удар в челюстта от един „въздушен юмрук“.
Подът се претърколи около мен, всъщност аз се търкулнах по пода. Този лед, който Невил създаде, не беше много добра идея. Много е твърд и трудно се става от него…
Отстрани ме блъсна още един „въздушен юмрук“ и се завъртях около себе си. Главата ми се удари в нещо твърдо.
Когато след няколко секунди пред очите ми просветна, с учудване забелязах, че боят продължава. Събитията се развиваха без моето участие, при това по всичко личеше, че падаме. Когато се понадигнах, видях, че резултатът вече е три на три. Наив и Чез бяха елиминирани. И двамата лежаха в безсъзнание на няколко метра от мен.
Трима от Въздушния притискаха Невил и Алиса и бяха застанали много удобно, с гръб към мен. Не можех да изпусна такъв шанс и като събрах всичките си сили, пуснах три малки фаербола. Един от съперниците ни съвсем случайно се дръпна встрани и се спаси, но другите си го отнесоха. Не много силно, но достатъчно, за да ги задържа за известно време.
Това време стигна на Алиса да направи под краката на противниците си „печка“, както Чез наричаше това творение. Момчето беше метнато до самия купол, удари се и падна на земята в безсъзнание.
Невил използва една не много удачна хватка и съперникът му успя да направи щит. Щастливецът, който се спаси така успешно от моето огнено кълбо, не си губеше времето и удари Алиса и Невил с една „въздушна вълна“. „Въздушните“ използваха много рядко това заклинание, изглежда схемата му беше много сложна. Никак не беше чудно. Огромната вълна от движещ се, сякаш подгрят въздух буквално помете Алиса и Невил. Оставаше само надеждата, че Наблюдателите са смекчили удара.
Така останах сам срещу двама представители на Въздушния факултет.
Спряхме за малко, за да си поемем въздух и се огледахме от главата до петите.
Очевидно те останаха доволни от вида ми. Имаше защо. Падна им се доста слабичък противник. Нямаше смисъл да хабят време за изграждане на сложна стратегия — можеха с един удар да ме доубият, докато още не бях дошъл на себе си.
Така и постъпиха.
Бавно и мълчаливо (може би защото си нямаха собствен възглас, при това, толкова звучен като нашия) те тръгнаха към мен.
Първият вървеше точно насреща ми и ме гледаше право в очите, за да превари всяка моя атака. При това, той не се приплъзваше по леда, най-вероятно си беше направил „въздушни подметки“.
Вторият използваше същите тези подметки, за да ме нападне от въздуха. Още не се бяха научили да летят (благодарях за това) и затова момъкът използваше въздушни стъпала, с помощта на които се изкачваше все по-нагоре и по-нагоре към купола.
Какво можех да сторя с двама противници? Нищо. Само да вляза в схватка с единия, та другият да не може да ме нападне отгоре.
Нямаше смисъл повече да чакам.
— Подпали го! — закрещях отчаяно аз и побягнах срещу „въздушника“, чието лице беше скрито под качулката.
И ето че ми провървя.
Несъгласуваните действия на противника бяха в моя полза. В момента, в който преодолявах половината дистанция, върху мен се стовари още една „въздушна вълна“. Не бих могъл да се скрия от нея, тъй като противникът ми беше само на няколко метра над мен, но в случая помощта дойде от другия „въздушник“. Той изглежда не видя вълната и беше решил да се разправи сам с мен, като ми направи спънка и да ме довърши, след като падна. Но именно заради неговата спънка, паднах с лице към ледения под, разкървавих си носа и… се плъзнах, отдалечавайки се от границата на вълната. Инерцията ме блъсна в краката на първия противник.