Първо се обличаха момчетата, след това — момичетата. Ако трябва да съм точен, момчетата бяхме изгонени полуголи от стаята. Такава справедлива и мила вампирка си имахме…
От болничната стая попаднахме направо в коридора. Там нямаше никого. Много добре, защото нямаше да е лесно да обясним на друида защо се изписваме толкова бързо.
Вампирката излезе от стаята.
— Какво стърчите? — попита тя.
— Теб чакаме — отговори Чез.
— Стига сте се мотали, искам да ям! — зави Наив.
Наложи се да го съжалим и да побързаме към телепортите.
Наив пръв влетя в телепорта, а след него влязохме и ние, без да бързаме.
На нашия етаж нямаше никого.
Двубоят трябваше да е в разгара си. Малко късно ми дойде на ум, че щеше да бъде полезно да видим битката на нашите бъдещи противници — „водните“.
И точно тогава се случи! Някъде към средата на пътя ни кулата се заклати. Не като дръвче под струята на лек ветрец, а направо се разклати!
Изпопадахме на пода.
— Нападнаха Академията! — зарева с неузнаваем глас Чез. — Това със сигурност са шахтерските нашественици!
Акт трети — безкомпромисен
Кой твърди, че ударът в гръб е подлост?
Ако си толкова безотговорен, че позволиш на врага си да ти го нанесе, значи сам си си виновен.
Предателството не е най-лошият начин да прекарваш времето си.
Само най-бездарните воини биват използвани в дълги и кръвопролитни сражения.
За добрия пълководец е достатъчен един премерен удар.
Действие 0
Мисля си, че е необходимо да направим един малък исторически антракт, за да се запознаем с отношенията Лита—Шатер, както и отделно с историята на Шатер. Търканията между двете държави бяха започнали доста преди в Лита да се появи Академията на Занаята. Трябва да отбележа, че дотогава те имаха изключително икономически и политически характер. Но всичко се промени, след като в Лита се появи този бастион за Майсторите — Академията.
Всяка проява на магьосничество (Занаят или Изкуство) в Шатер се смяташе за най-тежко престъпление. Малко се тези, които си спомнят откъде започна всичко, но ето че вече хиляда години в Шатер управлява Орденът на Инквизицията, който изцяло се е посветил на унищожението на „неверниците“. Майстори, вампири, друиди, даже и драконите — ако някое от тези митични същества случайно попаднеше в пределите на Шатер, очакваше го смърт в подземията на Инквизицията. Най-характерното беше, че самите Инквизитори не се притесняваха да боравят със средствата на магията.
Каква беше яростта на Инквизицията, когато съседите им дадоха подслон на цели тълпи, отвсякъде прокудени магьосници! Не, те сега не се наричаха магьосници, тези неверници използваха друго, по-благозвучно име — Майстори. Това обаче не променяше отношението на Шатерската инквизиция към тях.
Армията на Шатер надхвърляше армията на Лита няколко десетки пъти. Преди всичко, Империята на елирите не притежаваше армия в общоприетия смисъл — само стражи в градовете и в пограничните райони с техните малки гарнизони, които за нищо не ставаха. На Шатер нямаше да му коства нищо да завладее цялата Империя на елирите, ако не беше едно обстоятелство — Академията. Един Майстор струваше колкото хиляда войника, а един Върховен майстор можеше да спечели цяла война. Затова елирите бяха разпуснали своята армия и Академията можеше да диктува условията си на Императора. Освен това съществуваха и Школите по Изкуствата, разхвърляни из целия град, както и замъците на вампирите в съседство. Школите, за жалост, можеха да удържат само временно вражеския натиск, а вампирите… как да разчиташ на вампирите? На тях може да им хрумне какво ли не.
Заради опасността от евентуално нападение, по границите постоянно дежуреха няколкостотин Майстори, разквартирувани из заставите и пограничните замъци. Ако се случеше нещо действително сериозно (да не забравяме, че Инквизицията не би имала нищо против да използва магии срещу „неверниците“), през телепортите в заставите винаги можеха да пристигнат и Върховни майстори и тогава…
Впрочем, в Шатер наскоро беше открито заведение, аналогично на Академията, чиято цел беше да обучава противниците на нашите Майстори. Оттогава в Лита честичко хващаха по някой и друг шпионин на Магическия орден, който душеше около Академията и се домогваше до тайните й. Това обаче не будеше голяма тревога, защото в Академията влизаха само хора, които бяха минали щателни проверки, където всички тайни, явни, стаени и дори задни мисли биваха извадени на показ.