— Ти как разбра?
Той поклати глава.
— Отдавна трябваше да се сетя. Някой, който мисли също като чичо Хоузи е построил това тук — излъга той.
Знаеше отлично, че това не е вярно. Тук всяка тухла криеше почерка на чичо Хоузи.
Когато бе дете, усещаше дълбоко в себе си, че родителите му и чичо Хоузи са съществували винаги, но не е ли това начинът, по който всички деца мислят за възрастните? С времето се отърси от това усещане за мама и татко, но по отношение на чичо Хоузи го потисна, въпреки че то никога не изчезна.
— По същия начин е и вкъщи, и ключалките са същите… — Той не довърши мисълта си. НЕ БИВА ДА СЕ ГОВОРИ ЗА СЕМЕЙНИ НЕЩА.
Я, по дяволите! Маги бе затънала във всичко това също като мама и татко, и Тори, и, дяволите го взели, имаше право да знае.
— Ключалката е същата като тази зад бюрото в моята стая, която отваря панела към гардероба в гостната стая. — Той поклати глава. — И когато я отварях, усещането бе съвсем същото.
Колко дълго можеше метал да остане прилепнал за метал, без да ръждяса?
Очевидно вечно, ако чичо Хоузи го бе обработил както трябва… той знае как се каляват металите. Или пък го е покрил с нещо? Магия? Тори си задаваше тези въпроси, защото бе сигурен, че вратата не е била отваряна десетилетия, а твърде вероятно дори по-дълго.
— Всичко тук е в същия стил — продължи Тори. — Той постави чукчета, вместо звънци на касите на вратите, като онзи на портите, само че доста по-малки. Всички ключалки са същите, изобщо стилът е същият. — Тори стисна устни. — Някъде тук трябва да има ковчежниче…
— Ковчежниче ли?
— … скришно място за ценни работи, а под него още нещо, което е значително по-ценно. — У тях един от скритите сейфове за оръжия бе прикритието за остатъците от необичайните златни монети с букви, за които вече бе готов да заложи дясната си ръка, че може да разчете. — Всичко това е перфектно изпълнено, така че да е здраво во век и веков, точно както чичо Хоузи се справя с всичко, което му е по силите. — Зави му се свят. Вече имаха как да излязат…
Не. Чичо Хоузи бе прекалено хитър, за да остави нещата просто така.
Бранден дел Бранден вече бе намекнал, че Скритите Проходи в Градището се знаят, поне от благородниците, а чичо Хоузи сигурно бе предвидил това. Да се открие един или дори няколко Скрити Прохода, не разкриваше ключа към всички останали.
Но това не обясняваше нещата. Ако разкриването на тези проходи и ковчежничета бе толкова важно, защо тогава местните не проверяваха всяка тухла в стените, за да намерят тайните пътеки?
Тори отново взе ножа, но този път посегна към острието. То, разбира се, не беше оригиналното. Чичо Хоузи го бе заместил с някаква високотехнологична стомана, която лесно можеше да среже всеки кабел.
Опита се да откъсне парченце камък, или поне люспа, но ножът не успя да остави дори следа.
Е, това обясняваше нещата. Местните просто нямаше как да проверят, защото Градищата бяха построени от някакъв супер камък, което пък на свой ред обясняваше защо един древен каменен град, хилядолетия наред попадал под атаките на времето и враговете, изглеждаше като нов.
Всичко това идваше прекалено много на Тори. От една страна, не знаеше нищо, а от друга — прекалено много.
— Татко? — каза той и подаде глава през процепа на вратата. — Имате ли с мама минутка?
Лицето на татко бе замислено, докато той излизаше от скрития пасаж и бавно затваряше вратата след себе си. Внимателно духна пламъка на фенера.
— Няма да стане — отсече най-сетне. — Ще трябва сам да водя… знаците, които показват къде са Скритите Проходи към къщи, са нещо, което не бих могъл да обясня. — Той прокара ръка по копринената си туника и продължи да я заглажда, сякаш се боеше, че някоя гънка ще разкрие къде е бил.
— А те свързват ли се? — Косата на мама бе вдигната на кок, стегнат с три дълги бели фиби, които може би бяха изработени от слонова кост или от някаква друга кост. Роклята й бе изрязана ниско и отпред, и на гърба и прилепваше плътно към тялото й, а под талията се разкрояваше и ставаше широка.
Той кимна бавно, внимателно и предпазливо, сякаш едно внезапно движение би могло да я нарани.
— Нищо чудно. Хоузи го държаха в килия най-долу в кулата. Той ми показа изхода от своята килия. Трябва да се натисне един камък по определен начин и за определено време.