Някаква яка фигура, с кожена шапка, нахлузена дръзко на глава, която изглеждаше твърде малка за тялото, или може би шапката бе прекалено голяма, пристъпи към тях и се представи като Вернием дел Елерик, след което даде знак на придружителите си също да се присъединят към него.
Зад него, Тори позна Белиана, която бе видял предишния ден, заедно с някакъв млад мъж, някъде към средата на двайсетте, висок, слаб, обгърнат от прекалено тежко и обемно наметало за слабото му тяло. Белиана кимна на Маги и я дари с равнодушна усмивка, след това забеляза, че две от приятелките й са насочили очи към тях и им даде знак с бързо кимване на глава да се приближат заедно с младежите до тях. Тори не бе сигурен дали си спомня имената им. Герин и Ембърли, май така се казваха.
— Ивар — каза Вернием дел Елерик. Устата му бе скрита под провисналите мустаци, а гласът му прекалено мазен и изкуствен. — Ти да не си сгоден отново?
— Може и това да стане — кимна бавно Ивар дел Хивал.
— Аха. Не очаквах от теб такова нещо — продължи той. — На стария козел са му останали рогца, така ли?
Ивар дел Хивал отпусна длан върху ефеса на меча.
— На старото острие може и да му предстоят да нанесе няколко удара. Ако смееш да пробваш, веднага ще го уредим.
— Не, не — отвърна Вернием дел Елерик и вдигна ръце в подигравателен жест, който трябваше да означава примирие. — Не исках да те обидя, нито пък да приема обида от теб. — Той се обърна към Тори. — Има и такива, глупави, да, много глупави, бих казал, които биха настоявали, че на стария Ивар дел Хивал му е минало времето да държи изправен меча, но аз не съм един от тях. Готов съм да заявя, че той просто подвежда публиката с потайност и притворство, и съм готов да го заявя на висок глас.
— Наистина на висок глас — каза Тори. — И с прекалено много алитерация. — Подигравателният тон на непознатия никак не допадна на Тори.
— И аз обичам да изказвам мислите си на висок глас — изръмжа Ивар дел Хивал. — Обичам да викам от покривите, от всяка стълба и площад в града, че все още съм опасен, независимо от напредналата ми възраст. Тя кара дрехите ми да овехтяват, да не говорим пък за нежното ми тяло.
Вернием дел Елерик наблюдаваше Тори със странен поглед.
— Ами ти, Ториан дел Ториан младши? Какво ще кажеш?
Тори се замисли за момент.
— Ще кажа, че стават и нещастни случаи, само това ще кажа.
— И как така?
— Ами може би Ивар дел Хивал е попаднал на Прекрасната Маги в момент на слабост и ще се окаже женен, преди още да се е съмнало, а може пък някой да разбере погрешно приятелското му отношение и да го сметне за слабост и да открие с изненада, че ръката му кърви, мечът му се мотае някъде в краката, а пък друг може да реши, че едно споразумение е всъщност предизвикателство, и то в момент, когато нито търси предизвикателство, нито има желание да избегне споразумението. — Той погледна Вернием дел Елерик право в очите. — Затова казвам, че стават и нещастни случаи, защото лично аз бих искал да избегна случай, подобен на този с Данар дел Реджинал. — Историята, поне версията на Бранден дел Бранден, вече бе плъзнала из Градището, но това не означаваше, че й се вижда краят. — За него бе много по-тежко, отколкото за мен, но и за двамата бе истинско нещастие. Както и да е.