Мечът му вече бе наполовина изтеглен. Би трябвало да изчака опонентът му да се приготви, но капанът, който Тори му бе заложил, вбеси по-възрастния мъж.
Тъпак.
Тори заметна пелерината си по посока на Реджинал дел Реджинал и извади собствения си меч. Докато Реджинал изпълни стремителното си нападение, което би било гордост за трезв човек, Тори успя да отстъпи настрани и вдигна острието си, за да парира високата атака. Успя да спре чуждата сабя, като се изправи гърди срещу гърди с по-едрия мъж.
Бърз замах, отблъскване, Тори изви китка и ръка в широк кръг.
Мечът на Реджинал дел Реджинал излетя от дланта му, изкълчи пръстите му с такава сила, че той изрева, а Тори се оттласна и замахна един-единствен път, а сабята профуча във въздуха.
Той вдигна острието.
— Стига — кресна. — Пролях първа кръв и победих.
— Приказвай колкото си искаш — каза Реджинал дел Реджинал. — Щом си такъв селяк, че не ми позволяваш да си върна меча. — Той се изкикоти и разпери широко ръце, за да покаже гърдите си. — Пробвай мерзкия си удар, свиньо долна.
Тори запази гласа си спокоен с невероятно усилие.
— Казах, че вече съм я пролял, а не че тепърва ще проливам още. Огледай дясната си ръка. — Той посочи с върха на сабята. — Ще видиш разреза, а кръвта ти е полепнала по острието ми, Реджинал дел Реджинал. — Тори извади кърпичка от джоба си и я прокара по цялото острие, без да откъсва очи от Реджинал дел Реджинал. — Можех да изпъстря този меч с кръвта, която пулсира в сърцето ти, но нямам никакво желание да убивам в дуел, обявен до първа кръв, затова не го направих. — Той изсумтя. — Благодари се, че се би с мен само до първа кръв, а не с баща ми до смърт. Прав ли съм? Той щеше да те убие, без да се обиждаш.
Тори вдигна върха на сабята и повиши глас:
— Разни смелчаци, които са доста тъпи, говорят, че нямат нищо против да се изправят срещу баща ми, и си въобразяват, че той е по-бавен. Аз пък имам причина да вярвам, че грешат, че и китката, и очите му са също толкова точни, колкото и преди, че годините практика са го тренирали и направили много по-добър, отколкото го помните.
— Но може и да блъфирам.
— Може да е станал по-бавен, макар и малко, а най-добрите сред вас може и да извадят късмет и да не завършат проснати в локва от собствената си кръв, урина и фекалии след схватката с него. — Тори прибра шумно меча в ножницата. — Пробвайте го. — А след това си каза наум, за да не отправи директно предизвикателство: „А след това пробвайте и мен.“
Може и да се получи, а може и да изглежда, че се е получило за известно време, което ще бъде достатъчно. Тори беше добър с оръжието, да, наистина беше добър, но не беше непобедим, а само един непобедим фехтовчик можеше да оцелее след безкраен низ от безсмислени предизвикателства. Само че, до този момент, тактиката му бе успешна. Не само че победи и двамата синове на Реджиналд, но успя да убие първия с един замах, а втория обезоръжи с втори. Нищо, че първата победа бе, благодарение на това че Данар дел Реджинал искаше да убие него с един-единствен удар и по невнимание бе оставил незащитена страна, нищо че Реджинал дел Реджинал се опита да се направи на пиян глупак, какъвто всъщност си беше. Тори успя да му свали маската и до сутринта навсякъде в двореца щеше да плъзне, че Ториан дел Ториан младши нанася още по-смъртоносни удари, отколкото легендарния си баща.
Полезно постижение.
По израженията на мама, татко и Маги забеляза, че те не разбират, но сега не бе моментът да им обяснява. Тори се завъртя на пети и се отдалечи. Едва след като мина под арката и стигна до балюстрадата на път към кулата, той се остави да го обхване треперенето, което не успя да овладее дълго след като се бе прибрал на сигурно място в стаята си.
Беше заспал, когато тя влезе.
В съня му Маги се съблече с едно-единствено бързо движение, а стегнатото й тяло проблясваше на светлината на фенера, докато тя коленичеше край леглото, за да положи устни върху неговите, а целувките бавно се спуснаха надолу към гърдите…
— Какво, по дяволите, набърка там долу? — попита тя, докато го разтърсваше, за да се събуди.
По дяволите, по дяволите, по дяволите.
Все още бе замаян от съня.
— Мама и татко с теб ли се качиха?
— Да, но…
— Викни ги.
Тори скочи и посегна към раницата, готова за път.
Татко бе по риза и се канеше да си ляга.