Стисна пушката „Гаранд“ в ръце и се изправи. Беше се схванал, но това не бе нещо необичайно. Винаги се усещаше болка, след като си стоял неподвижен.
Промъкна се внимателно към каменния куп. И двете кожени чанти бяха разкъсани отгоре до долу, а нещата в тях — унищожени: от спалните чували, до хапчетата в аптечките. Първата му мисъл бе да отдаде всичко на безсмислен вандализъм, но нещо не се връзваше.
Приближи се към бронкото. Тапицерията бе разкъсана, жабката зееше, всичко, което е било вътре, бе разпиляно, сякаш извършителят бе търсил нещо, нещо много малко.
Тори включи с палец фенерчето. На някои места имаше петна, всичко вътре беше мокро, но това сигурно бе станало, когато някой бе изпуснал пластмасова бутилка вода. Отпред миришеше на течност за чистачки.
Нито едно от петната не му приличаше на кръв и нищо не миришеше на смърт.
Добре.
Насочи светлината към земята. От страната на шофьора земята бе подгизнала, а работните ботуши на татко бяха оставили дълбоки отпечатъци по влажната почва. Беше скочил долу, не е взел пушката, защото тя лежеше на земята от другата страна на бронкото, и е тръгнал към камъните. Отпечатъци от лапи в и около неговите подсказаха на Тори, че Чедата са го последвали, докато стъпките от другата страна са били оставени или преди, или след това.
Татко се бе отклонил от пътя на няколко стъпки от колата и Тори загуби следите му в тревата, но определено водеха към купчината камъни. Тори ги последва.
Не видя нищо. Насочи фенерчето напред. Черният овал изглежда беше дупка, въпреки че в нея нищо не се виждаше, а и малкият фенер „Мегалайт“ не беше достатъчно мощен.
Зад него се чу леко прошумоляване. Той затегна пръста си на спусъка на пушката и направи още една стъпка напред. След само още една, щеше да се отдръпне от фаровете на бронкото. Щеше да се метне настрани, да заеме отбранителна позиция и единственото…
— Спокойно, Тори — прозвуча познат глас.
Тори се обърна и видя Дейви Хансен да куцука откъм дърветата, вдигнал едната си длан с разперени пръсти; гърдите му бяха голи, въпреки студа, а пушката му ARI5 бе стисната с цевта напред в другата ръка.
Тори не харесваше много Дейви Хансен. Дейви си беше затворен и си докарваше по някоя и друга допълнителна пара към инвалидната пенсия, като поправяше разни неща. Понякога му се струваше, че ненавижда умението на чичо Хоузи да поправя всичко, до което се докосне, по-добре и по-бързо, при това като услуга, без дори да иска да му плащат. Тори предполагаше, че стига Дейви да получава работата, която иска, няма да има защо да се оплаква и щеше да се въздържа да пуска забележки, но не беше сметнал за необходимо да обсъжда мнението си с Дейви.
Дейви кимна към дупката.
— Всички влязоха вътре, а след това тунелът заискри за момент, но само за момент.
— И ти само гледаше? — попита Тори и съжали за казаното в момента, в който го изрече.
Дейви само се усмихна.
— Да, само ги гледах. Видях как един вълк се превърна в мъж, застана до майка ти, извади нож и го притисна към гърлото й, за да се предаде баща ти, а аз само гледах как този върколак им върза ръцете и на тримата и ги спусна в дупката. През всичкото време само гледах. — Той сви рамене. — Разбира се, докато бяхме у вас, се опитах да застрелям шибаното изчадие, но единственото, което успях, бе да го раздразня. Уинчестър с рязана цев не ги засяга… случайно да имаш сребърни патрони? — попита той със саркастична усмивка.
— Много — отвърна Тори.
Дейви се стресна в първия момент, но след това кимна.
— Нещата се връзват — каза той. Във вените на Дейви Хансен течеше твърде много от кръвта на бойките норвежци, за да показва изумлението си всеки път.
— Ами те? — попита Тори. — Бяха ли…
— Добре? Всичко им беше наред, малкия. И на тримата. Жените бяха малко изподрани, а пък татко ти го фраснаха в корема, защото не се движеше достатъчно бързо според един, но ми изглеждаха съвсем добре, когато ги спуснаха долу. — Той сви рамене. — Според мен нямаше смисъл само да се набутвам. — Дейви се усмихна, сякаш бе казал нещо смешно, което само той можеше да разбере. — Тая работа ми стига веднъж за този живот, дори за два.
Тори спусна предпазителя на пушката си, след това я остави в бронкото, като внимаваше цевта да не сочи към Дейви.
— Заредена е със сребърни куршуми. — Със съвсем бавни и отмерени движения, той извади пистолета от джоба си, остави го върху багажника, а след това и очилата за нощно виждане. — И това също. Някои са се разпилели по земята.