Той отстъпи назад и другият мъж зае мястото му.
— Аз съм Родик дел Ренал, експерт мечоносец, в служба на Пламенния Род. Настоявам, че според старите карти, наскоро открити сред прашни документи, границата между Родовете оставя във владение на Пламенния, а не на Каменния Род, Остатъците от Пустошта — на Финдел и това е факт, който се заклевам да докажа с острие и в кръв, както и да върна полето на Пламенните.
Двамата застанаха един срещу друг, вдигнаха мечовете си в безмълвен поздрав и се извърнаха към ложата на херцога.
Негово Топлейшество се извърна към Обожаемата Евърли.
— Бихте ли…?
Тя кимна.
— Разбира се, господарю мой. — Тя се изправи на крака с грация и изящество и даде знак на двамата мъже да започнат.
Джамед дел Бруно изчакваше търпеливо и се чудеше дали не го карат да чака, за да има възможност да види схватката, без да му бъде дадена официално тази привилегия, защото, след като отнесеше съобщението, той трябваше веднага да се захваща със задълженията си, освен ако Негово Топлейшество не му дадеше разрешение да остане. А може би просто го караха да чака заради самото чакане. Негово Топлейшество бе способен и на двете, но Джамед дел Бруно бе убеден, че Негово Топлейшество не върши абсолютно нищо, дори не прави намеци на слугините, без внимателно да е обмислил какви ще са последиците.
Ако това сега бе услуга, Негово Топлейшество трябваше да си спести усилието. Според Джамед дел Бруно именно мечът предпазваше Средните Владения от нападение на по-младите и по-многобройни народи, които го заграждаха от три страни, и не му бе особено трудно да повярва, че така нареченият Стоманен Род, като пръв и изключителен владетел на меча, бе ключовата фигура в двубоя, сигурно също толкова важен, колкото и Небесния Род, но така или иначе за него битките с мечове бяха нещо невъобразимо отегчително.
Долу, на арената, двамата мечоносци — на Джамед му беше почти невъзможно да определи кой, кой е — вече бяха един срещу друг с протегнати напред оръжия, всеки подпрял свободната си ръка на бедрото, а върхът на оръжието играеше с вражеското, докато двамата се обикаляха със стъпки, които наподобяваха повече на танц, отколкото на двубой, или поне така изглеждаха нещата за непрофесионалното око на Джамед дел Бруно.
И ето че, най-неочаквано, едното острие се стрелна напред и докосна ръката на противника, а победителят се отдръпна на няколко стъпки, като парираше или се бранеше, или каквото там правеха бойците, за да си предпазят гърдите от върха на противника, както в случая.
Остриетата се сблъскваха и дрънчаха в продължение на няколко минути, докато Обожаемата Евърли се изправи още веднъж, а противниците отстъпиха един от друг, поздравиха се и се обърнаха към нея.
— Родик дел Ренал — каза тя, — твоята кръв бе пролята, а ти не успя да пролееш кръвта на съперника си. Признаваш ли, че искането ти е неоснователно, или ще продължиш да настояваш?
Родик дел Ренал отклони поглед към Негово Топлейшество без следа от болка или страх по лицето.
Огнения Херцог поклати глава.
— Изказвам ти благодарност за службата, сине на Ренал — каза той, — но както изглежда, Каменния Род има право в този спор, а да се пролива още от кръвта ти, би било излишно.
— Признавам заблудата си, Обожаема — каза Ренал. — Полето е наистина владение на Каменния Род, не на Пламенния.
Двамата противници поздравиха първо Херцога, след това тълпата, и най-сетне се приветстваха един друг, след което всичко приключи. Всеки подаде меча си на своя паж, а докато лекарят превързваше раната на Родик дел Ренал, бившият му съперник се приближи до него и прие поздравленията на Родик дел Ренал с ръкостискане и потупваше с длан рамото на Родик, докато двамата си приказваха приятелски.
Негово Топлейшество не се усмихваше, когато даде знак на Джамед дел Бруно и докато разпечатваше плика, за да погледне набързо написаното.
— Аха — каза той и се обърна към фенера на масата, за да подпали единия край на хартията.
Тя се сгърчи в пламъците и остави след себе си само една топла следа и купчинка пепел. Негово Топлейшество се избърса в ръкава на туниката.
— Никога не бих посмяла да застана срещу вас в някоя игра на късмета, Ваше Топлейшество — каза Обожаемата Евърли. — Посрещате неизвестността със същото самообладание, с което приемате и успехите. Доколкото разбирам, писмото ви носи новини за успех.