Мама поклати глава.
— Какви вестри?
— Джудже — отвърна той и удари стената със здравата си ръка. — Чедата не строят, поне не толкова стабилно, и въпреки че живеят под земята, не са много по копаенето. Трябваше сам да се сетя, че вестрите са им слуги.
Маги наклони глава на една страна.
— На мен ми заприлича на неандерталец.
Тори се намръщи на думите й.
— Да, точно така — каза саркастично тя. — Не трябва да слушаш нищо, което искам да кажа. Няма начин да знам каквото и да е, та аз съм само едно момиче. — Тя сви устни за момент. — Само че като махнеш дрехите, зализаната коса и брадата, на теб на какво ти прилича?
Тори тъкмо се канеше да каже колко глупаво звучи всичко това, когато забеляза, че баща му кима.
— Аз направих обратното сравнение… преди години, когато попаднах на една рисунка в учебника на Тори. Вашите неандерталци приличат невероятно много на неопитомените вестри — обясни татко. Протегна се въпреки болката. — Най-добре да си поделим храната, а после да изгасим фенера. Горивото няма да ни стигне за много дълго, а и едва ли ще ни дадат ново. — Той отпи от глинената бутилка. — Прясна вода — заяви той.
Тори нямаше намерение да заспива, но в тъмното нямаше какво друго да направи, особено пък след като похапна и успокои прегладнелия си стомах.
Искаше му се да прегърне Маги в тъмното, но ако вратата ненадейно се отвореше, това никак нямаше да се връзва с представата, която искаха да създадат, че не се разбират.
Но какво от това? Не можеше да направи нищо, дори и Чедата да преценят, че не си струва да наказват Маги, защото им оставаше мама.
Беше безсмислено да гради планове. Само можеше да полудее. В този момент трябваше да послуша един от съветите на чичо Хоузи — когато не знаеш какво да направиш, ако си гладен, си хапни, а дори и да не ти се спи, дремни.
Дори не разбра кога се е потопил в безпаметен сън, обгърнат от тишина.
Глава 9
Градският съвет
Неофициалният градски съвет на Хардуд, Северна Дакота, провеждаше среща на обичайното си място, в хола на Док Шърв, когато Бетси Шърв въведе Джеф и Арни Седмо. Джеф непрекъснато трябваше да се въздържа да не протяга ръка, за да помага на Арни с патериците. Арни все пак си имаше своята гордост.
Бетси се усмихна плахо и притеснено, кимна на събралите се и затвори вратата на излизане.
— Добър вечер, Джеф. — Майкъл Бйерке вдигна поглед от кафето и тортата. Погледна настойчиво Арни, вдигна едната си вежда и стисна устни.
Джеф поклати глава и сви рамене. След случилото се Арни дори не трябваше да е в болницата в Гранд Форкс, трябваше да е мъртъв като братята Ларсон. Само че Арни настоя да се върне у дома със същата упоритост, с която оживя през първите няколко часа след нападението, и ето че днес с усмивка заяви, че непрекъснатите въпроси на любопитния щатски шериф може и да го пречупят и настоя Джеф да го заведе на следващото събрание „у Док“.
Док и преподобният Опегорд се надигнаха от местата си и Арни се здрависа с тях, а след това застана пред стария брезов люлеещ се стол, поставен, до мекото кресло, където се бе настанила старата Мини Хансен. Вечните й очила за четене бяха кацнали заплашително ниско на самия крайчец на носа й, самата тя привидно бе вглъбена в плетката. Джеф винаги смяташе, че сивокосата старица, която плетеше безспир, би трябвало поне понякога да облича творенията си, но както обикновено Мини бе в работна риза и дънки. Джеф я бе виждал в рокля единствено в църквата.
Джеф кимна към тъста си, Боб Орстед, въпреки че двамата нямаха кой знае какво да си кажат. Джеф и Кати бяха вечеряли у старите Орстед преди по-малко от час, и бяха обсъдили всичко, което трябваше.
Орстед и Майкъл Бйерке можеха спокойно да минат за норвежките Лаурел и Харди. Орстед бе нисък, набит и много закръглен, докато Бйерке бе висок и кльощав. И двамата бяха с еднакви прически: късо подстригана коса, щръкнала нагоре, а на темето прозираше по едно олисяло от годините петно.
— Сядай, Арни — каза Боб Орстед. — Настанявай се удобно… защото приличаш на самата смърт все още в топло тяло.
— Не бих казал, че това тяло е много топло — намеси се Майк Бйерке.
— Поисках да дойда, за да ви кажа нещо, а после ще си отида, за да можете спокойно да обсъдите нещата — каза Арни Селмо с глас, който бе едва доловим шепот. — Аз… Не мога да кажа, че знам какво точно се случи, но Дейви разправя как младият Тори му казал, че сребърен куршум можел да убие тези вълчи изчадия. Какво ли не са наричали Дейви Хансен през годините, но никой не е посмял да го определи като лъжец, а ако сред вас има някой, който не уважава семейство Торсен, то казвайте още отсега.