— Може и така да стане. — Док Шърв сви тънките си устни. — Просто не разбирам какъв е проблемът. По някое време някой ще се появи, за да започне да разследва. Младежите са потеглили с колата на Тори, след като са изкарали цяла седмица ваканция тук, а двамата Торсен, майката и бащата с Хоузи са тръгнали със своята кола на отдавна замисляно пътешествие в Мексико, поне така знаем, и оттогава никой нищо не е чувал за тях. — Усмивката му бе пресилена. — Едва ли някой ще успее да отгатне истината. — Той пуфкаше с лулата, а после се протегна към масата, за да увеличи портативния абсорбатор. Виенето на апарата разкъса мълчанието и заглуши пуфкането на Док.
Майк Бйерке прочисти гърлото си.
— Повече ме притесняват двамата Ларсон. — Той попипа издължената си брадичка. — Поприказвах с Улаф и Рут — обясни той. — Много им е мъчно и искат обяснения, които няма как да им дадем.
— Ако трябва ще поговоря с тях — каза Мини с пискливия си гласец с типичната скандинавска интонация, така характерна за поколенията още преди появата на телевизията. — И двамата са ми били ученици, ще ме изслушат.
— Какво смяташ да им кажеш? — попита Док Шърв и прокара ръка през оредяващата си коса. Откакто Джеф се помнеше, Док винаги беше уморен. Дори и в годините, когато си имаше заместник, той пак поемаше нощните спешни случаи, през цялата година, а това почти винаги бяха раждания или тежки наранявания.
— Ще им повторя това, което ще ви кажа сега и на вас — заяви твърдо тя. — Затова хората ми вярват… защото, за разлика от други — изсумтя тя по посока на Дейв Опегорд, — не прекроявам проповедите според паството. Ще им разкажа всичко, което знам, и ще ги убедя, че ако се разчуе, няма да излезе нищо добро. Ще им река: искате ли да превърнете този град в един подвижен цирк? Искате ли репортери от Нешънъл Инкуизитър…
— Инкуайърър — поправи я Док. Двамата почти винаги се поправяха един друг от десетилетия.
— … да започнат да си врат носовете навсякъде? Да не би да искате телевизионни камери да се разположат на поляната пред къщата на семейство Торсен и да размахват микрофони към всеки и да задават въпроси наляво и надясно за нападението на върколаците? Да не би да искате да започне разследване на миналото на Ториан Торсен и да ни попитат как така живее сред нас години наред, без никой да не каже и думичка? Да не би да искате всяка тайна в този град да излезе наяве и да ни гледат под микроскоп? — Очите й задържаха за момент погледа на Джеф и после се отместиха.
Не, никой не искаше тайните да излязат наяве. Преди години двамата с Боб Орстед заминаха дискретно за Чикаго, за да открият пастрока на Кати, но мръсникът отдавна беше изчезнал. Ако бе все още жив, Джеф не искаше да разбере къде се намира Кати.
Преди да връчи полицейската значка на Джеф, старият Джон Хонистед често повтаряше, че човек не може да спаси света, но поне може да опази мира в една малка част от този свят…
А и това съвсем не беше единствената тайна. Никой не говореше за това, но присъстващите в стаята до един знаеха какво стори Етел Холмстед на гадината, за която се омъжи, а и никой тук не желаеше това да се разчува. Официално Дик Холмстед се водеше загинал при падане от комбайна право под въртящите се остриета и така и щеше да си остане.
Естествено, имаше и други тайни.
— Ние тук сами можем да се погрижим за себе си — каза тя. — И ако мъжете ни са загинали, докато са ни защитавали, това съвсем не се случва за пръв път. Съпругът ми загина на остров Макин, най-големият ми син падна при отстъплението от резервоара Чосин, а в този момент внукът ми е в някакъв хеликоптер на самолетоносач край бреговете на Сомалия. — Тя сведе поглед към плетката и след като измърмори още нещо недоловимо за останалите, започна да разплита готовите редове. — Прапрадядо ми, Герхардсен — продължи тихо тя, — си отвлякъл млада жена направо от дома й в Трондхайм и се установил в Ню Елм през хиляда осемстотин петдесет и трета. Преживял клането през хиляда осемстотин шейсет и втора и се преместил тук година по-късно, починал през зимата на хиляда осемстотин шейсет и осма от грип. В дневника си, прапрабаба ми твърди, че хванал грипа, докато влачел към къщи сърната, дето убил, за да може да си нахрани семейството, защото бил свикнал сам да се грижи за всичко. И ние сами ще се погрижим за себе си — заяви тя. — Мъжът ми и синът ми загинаха, защото ги мобилизираха за войната, а ние с теб, Док Шърв, и с Еди Флагстад, сами сме си виновни, че променихме рождената дата на Джони Томпсън, за да може да се измъкне.