— Бимбур, ат йер шепвиш — каза джуджето на берсмолски, който почти не се разбираше от съскащия му говор. Погледът му се плъзна от Тори към жените, а после към Чедата. Сви едва забележимо рамене, сякаш казваше, че видяното не му влиза в работата. — Уважаеми господа, обожаеми, мога ли да ви предложа нищожните си услуги?
Това бе идеалната възможност. Вълчицата отговорник се бе загледала в Бимбур, а Чедото във вълчи облик бе свел огромната си глава и душеше краката на една от масите, сякаш обмисляше дали да не маркира територията си.
Само че моментът отлетя и се оказа късно. Тори обясни, че имат нужда от хубави обувки или пък ботуши за жените и показа един кругеранд, за да покаже, че е платежоспособен.
След малко Маги вече седеше на една от пейките със събути пантофи. Джуджето коленичи пред нея, след като свали от стената дървена греда с някакви странни обозначения, подложи я под стъпалото и отбеляза нещо с бяла креда. След това стори същото и с краката на мама.
Кимна.
— Ако благоволите, до утре ще са готови. — Потри ръце. — Сега трябва да уточним цената…
Тори отново измъкна златната монета.
— Искаме ги веднага, а цената е тази. Вземи я.
Джуджето сведе едрата си глава на една страна.
— Така, така, мога да преправя два чифта ботуши, над които работех в момента, но пък цената в този случай…
Тори прибра кругеранда.
— … ще отговаря тъкмо на златото ви, дори предостатъчно, млади господарю. Седнете, ваша милост, седнете, ще ми отнеме само минутка.
Положението, в което се намираха, съвсем не беше нормално, но дори и при тези обстоятелства, на Тори му достави удоволствие да види как някой, с изключителни способности в работата си, действа с ръце. Наистина, само за няколко минути, джуджето разряза два чифта ботуши с малък остър нож, извади шевовете, свързващи подметката за кожения свод, очерта новите подметки, в единия случай само ги стесни, в другия ги скъси и стесни.
Работата бе свършена наистина за минути и въпреки това Чедата ставаха неспокойни.
— Трябва да тръгваме днес — каза вълчицата. — Херолф щедро ни пилее времето, но дори и той не може да си позволи да прекали.
Тори коленичи пред Маги и провери връзките на ботите, пристегнати до средата на прасеца й.
— След малко — вдигна поглед към нея той — ще трябва да ги затегнеш — обясни, стегна пръсти около китките й и лекичко я подръпна напред. — Щом ти кажа „сега“ — продължаваше тихо той, докато й предаваше малката кама в ръката, — излизаш и действаш, нали?
Татко сигурно е имал предвид да даде камата на мама, но Маги все пак бе фехтовчик, а мама не и въпреки че камите не бяха същото като рапири, то и Маги не бе точно специалист в боя с ножове.
Би трябвало да им се стори страшно, реши Тори, но вместо това усети странна тръпка, сякаш заради това бе роден и обучаван през всичките минали години.
Може и да не успяваше всеки път, но пък кой ли успяваше? А сега бе настъпил моментът да действа.
Той издърпа камата от канията и с палец притисна малкото острие към дланта си, така че да го скрие.
— Виж. — Със същата ръка посочи нещо и когато вълчицата отклони поглед, той отпусна ножа и го завъртя ниско, така че да попадне в долната част на стомаха й.
Тя пролая и нададе виещ писък, който премина в гъргорещо стенание.
Тори не чака повече. Спусна се към Чедото до нея, този във вълчия облик, приведе се под вдигнатите предни лапи и оголените нокти и заби камата между ребрата му. Плътта се разтвори веднага, сякаш разрязваше желе, а не тренирани мускули под плътната кожа.
Двете Чеда, оставени на пост, вече се бяха втурнали вътре. Тори успя едва да одраска единия, който бе приел човешка форма, но го препъна, когато се хвърли към него и се извърна към другия. Можеше само да се надява, че Маги ще успее да се справи с ранения, защото той се преобрази, сниши се към пода и скочи.
Да избереш подходящия момент, обичаше да казва татко, е от изключително значение. Тори се отдръпна на една страна, единственото свободно място, прехвърли ножа в лявата си ръка и го заби с всичка сила в гърлото на Чедото, завъртя го и го изтегли.
Обърна се. Мама се бе прилепила към стената, а Маги бе оплескана с кръвта на Чедото от гърдите чак до краката и въпреки че лицето й бе силно пребледняло, тя бе стиснала здраво зъби.