Не че били прекалено много, напротив, народът Туата винаги са били малобройни и никога не са били твърде плодовити…
— … за разлика от други, които веднага мога да назова — каза Фрида с презрително сумтене.
Харбард наклони лъвската си глава на една страна и замълча за момент, преди да продължи.
— Ти ли ще разправяш, жено, или аз?
— О, казвай, казвай, но поне не преиначавай нещата.
— И твоят ред ще дойде — каза Харбард. — Сега мълчи.
Фрида отново изсумтя.
— Никога не са били особено плодовити — продължи Харбард. — Истината е, че, ами, първо властвали над ниви и поля, после дълго държали в подчинение махали и селца, след тях се разширили да властват в замъци и близките градчета и си пожелали широтата на Градищата.
Само че те не искали да имат кои да са Градища, построени как да е. Искали специални, единствени по рода си, подходящи за народа на Туата, които да стават все по-удобни от година на година. Народът Туата, както ми се струва, винаги са били прекалено изтънчени. Или по-скоро с прекалено много претенции.
Затова те постъпили така, както другите Вековни Народи винаги постъпвали, когато искали нещо да бъде свършено, нещо, което не можели да сторят нито те, нито слугите им. Изпращали един от своите да посети великия… магьосник. Не. Чародей. Не. Майстор. Майстор, ще го наричаме Майстора. Или Обречения Майстор, защото не е построил нищо важно, без да му струва прекалено много.
Било изключително трудно да бъде намерен, защото, както всеки от Стареите, той умеел да променя външността си. Веднъж, когато се бил преобразил в гигант, се съгласил да построи стена около Асгард, като единственото му условие било Фрея да му стане жена, но аезирците се наговорили да го измамят и да го лишат от заслужената му награда.
— Локи — прекъсна го Иън. — Чувал съм тази приказка и преди, още докато бях в началното училище, в един от часовете, май по митология. Локи се превърнал в муха и го ужилил в окото, а после се преобразил в разгонена кобила и примамил обещания жребец надалече.
— Така се твърди. — Очите на Хоузи искряха весело. — Локи винаги е бил най-добрият от аезирците, които умеели да се преобразяват — обясни той, — но също така се говори, че бил и доста бавен. Жребецът… успял да го погне, преди да се промени от облика на кобила, и следващата новина била очакваната бременност. Твърди се, че нито един аезирец не го е виждал, докато след известно време не се появил с великолепно жребче. Слейпнир — каза Хоузи и се усмихна. — Аз знам, че след тази случка Локи никога повече не можел да ходи нормално.
Харбард изръмжа приглушено.
— Орфиндел, знаеш ли защо разказването е като да си с жена?
Хоузи повдигна едната си вежда.
— Добре, Харбард. Кажи ми защо разказването е, като да си с жена?
— Защото — поясни Харбард — удоволствието е много по-голямо, ако никой не те прекъсва.
— Извини ме, моля те.
— Вече в друг облик — продължи Харбард, първоначално намръщен — и в друго време — а всичко това е станало много отдавна, Иън Силвърстоун, толкова отдавна, че е трудно да си спомня кое се е случило по-рано — той, с един от синовете си, построили лабиринт, в който да скрият чудовище и от който само Локи можел да избяга. Този път с летене, не накуцвайки.
Не че винаги накуцвал, но Аса-Тор веднъж го пренесъл, когато бил ранен в студения север, но това е друг разказ, за друго време, когато било толкова студено, че един от пръстите на краката му замръзнал, станал твърд като камък и когато Тор се пресегнал, за да прибере голия му крак обратно в кошницата, в която го носел, пръстът му се отчупил в ръката му и Тор го запокитил към небето, където си останал като съзвездие от ярки звезди. Когато пък бил в друг облик… ама аз май се отплеснах, а ако продължа да се отплесвам, вие ще започнете пак да ме прекъсвате.
Бил се заклел никога повече да не строи нищо, защото всичко, което бил създал, му донесло единствено болка и мъка, ала народът Туата били особено настоятелни, както единствено те умеят да бъдат, и той най-сетне се съгласил, поне отчасти. Той не би могъл да положи лъжлива клетва, е, поне аз вярвам, че не би могъл да положи лъжлива клетва, но е могъл и е щял да издигне Градищата им, всеки един от тях високо в самите Въздигнати Предели, високо над Безвестните Долини.
Този път цената, която поискал, била ясна и лесна. Да го оставят намира. Народът Туата трябвало да му осигурят исканото, да го пазят, да го защитават, защото, докато Градищата съществували, той щял да се радва на спокойствието и усамотението си.