— Да — каза Харбард. — Нека бъде така.
Глава 13
Пламенният род
След мъчението, докато бяха придружавани от Чедата, сега вече, да пътуват с войните от Пламенния Род, бе значително по-добре и много по-спокойно и удобно. Качиха Тори и Маги в карета, теглена от коне, а мама и татко — в друга, а след това, като изключим факта, че ги пазеха зорко, когато процесията спираше за почивка или за да се облекчат, бяха оставени сами, докато каретите се клатушкаха по пътищата. Малката група Чеда си бяха възвърнали вълчия облик и подскачаха зад тях.
За да има пълна сигурност, от двете страни на каретата яздеше по един войник, а Тори непрекъснато долавяше чаткането на подкови отзад, което веднага разби плана му да пробие пода на каретата и да се плъзне навън.
Не. Не му беше дошло времето, а и започваше да му се струва, че подходящият момент отдавна вече си е отишъл.
Пътят водеше нагоре в планината, а Гилфи остана някъде много назад, в низините. Понякога стръмнината ставаше толкова тясна, че когато надничаше през прозореца, Тори не виждаше очертанията на пътя и му се струваше, че каретата виси и само ако си позволи да въздъхне, тя ще се прекатури по склона към извития като панделка път в низината.
— Добър ден ти желая, Ториан дел Ториан младши. — Нечия глава, обърната обратно, увенчана с гъста щръкнала черна коса, извита наопаки уста, обградена с брада, надникна през прозореца на каретата от страната на Тори. — Ще ми позволите ли?
Тори се постара да не бъде саркастичен.
— Да ви позволя какво?
— Да седна при вас — поясни непознатият и когато Тори кимна, той посегна, сви пръсти на перваза на вратата и с едно гладко спускане се настани точно до Маги с изражение на почти неприлично самодоволство.
— Бранден дел Бранден най-младши — представи се той. — Редник от Пламенния Род, в служба на Негово Топлейшество — каза той на берсмолски, а акцентът му се стори необичаен на Тори. — А ти, разбира се, си Ториан дел Ториан.
— Ториан Торсен — поправи го Тори.
— Съмнявам се. — Бранден пренебрегна поправката с махване на ръка. — Никак не приличаш на селяк, въпреки че се държиш и обличаш като такъв.
Необичайният акцент сам по себе си беше неестествен. Тори не бе имал представа, че съществува език, наречен берсмолски, нито пък че го говори, докато не го чу за пръв път. Това бе като таланта, който чичо Хоузи притежаваше за езици, а Тори се зачуди дали ще успее да заговори на немски, ако някой се обърнеше към него на този език. Или пък на дверовски, ако някой вестри се обърне към него на родния си език.
Бранден се отпусна назад, свали ръкавиците от фина кожа и ги пусна до себе си, а след това протегна ръка на Тори. Младежът я пое и стисна здраво китката, също както Бранден стисна неговата. Непознатият бе няколко сантиметра по-нисък от Тори и като че ли малко по-слаб в кръста и гърдите, но беше трудно да се прецени, тъй като ризата му бе силно набрана отпред и в раменете, но китката бе яка и мускулеста, също като на Тори, а пръстите — силни и стегнати, ръка и длан на фехтовчик.
Бранден кимна отривисто, сякаш уверил се в нещо, за което е бил почти сигурен, а след това протегна ръка към Маги. Последва доста неловък момент, когато тя се опита да захване китката му по начина, по който Тори бе подходил, но се отказа и го остави да поеме само пръстите й. Той галантно поднесе ръка към устните си и я целуна.
— А ти сигурно си…
— Маги — отвърна тя. — Маги дел Албърт, както бихте казали тук.
Бранден се усмихна, а Тори веднага реши, че тази усмивка никак не му допада.
— О, не. Аз бих те наричал Прекрасната Маги, може би Великолепната Маги или дори Невероятната Маги — каза той. — Нямам търпение да дойде мигът, когато ще те представя на останалите. — Той посочи разпокъсаните й дрехи и мърлявия й вид, но забелязал и преценил достойнствата й. — След като ти се удаде възможност… да се поосвежиш. — Извърна поглед към прозореца. — Това може да се уреди още тази вечер, стига да поискаш, въпреки че до Пламенния Род остават още два дни път.
— С удоволствие бих се изкъпала, но дали има възможност да получа някои отговори? — попита кисело Маги.