Маги се усмихна така, че Тори го прие за насърчение, а може и наистина да бе така, ако не бе кръстосала пръсти, за да ги спре да треперят.
Тори също сви пръсти, за да ги спре да треперят.
Данар дел Реджинал забеляза движението и се изсмя, докато се протягаше към сабята, която джуджето вече бе предложило на Тори.
— Както предпочиташ.
Тори се постара лицето му да остане безизразно и спокойно, поне се надяваше да изглежда така, докато заставаше в позиция срещу Данар дел Реджинал.
Вечерният хлад по тревата пронизваше краката му, промъкваше се между пръстите, вятърът запращаше студени валма в голите му гърди. Когато вдигна ръце и се протегна, студът ощипа влажните му мишници почти болезнено.
Трябваше са внимава къде стъпва, реши той. Това съвсем не бе клубът по фехтовка, нито пък приземният етаж вкъщи. Там, дори когато татко бе пръснал дребни неща или пирони, или дори някакви играчки, Тори винаги разчиташе, че има стабилна основа под краката си, макар и да не е равна, а той не бе свикнал да провежда срещи на хлъзгаво.
Нямаше никакъв проблем. Лентата за фехтовка би трябвало да е почистена и от пот, и от вода в почивките, но понякога това не се правеше, а татко отдавна бе научил Тори да се държи здраво на крака и да е особено внимателен и съсредоточен, когато стъпваше по хлъзгава или неравна основа.
Тори винаги бе смятал, че татко прекалява с тези неща. Беше прекарал излишно много часове бос наполяната пред къщата, заслонен от дърветата по самия край, докато двамата се биеха в свободен стил, дори се случваше да прескачат градинските мебели или да използват за опора стария пън на дъба или масата за пикник. Това според него би трябвало да изостри усета на Тори към различните позиции, но в истинска схватка бе напълно ненужно, защото не можеш да шариш наляво или надясно по тясната ограничена лента за фехтовка.
Тогава се стараеше, за да бъде доволен татко, като отдавна бе решил, че това е единственият смисъл, въпреки че не виждаше никаква полза от него. Беше забавно, когато запозна останалата част от екипа в колежа със свободния стил, защото на лентата не се научаваш как да се извиваш наляво и надясно, нито пък как да се впускаш в атака, която уж ще те пропусне, без да бъдеш докоснат.
Това бе напълно безполезно.
Пак грешка, помисли си той. Нищо, Тори бе грешил и преди. Всъщност и сега.
Данар дел Реджинал вдигна меча, завъртя го в елегантен поздрав първо към заобикалящите ги, после към планините, сетне към небето и накрая към Тори.
„Много мило от негова страна, че ме включи“ — помисли си Тори и въпреки че се бе пошегувал със себе си, страхът му не намаля.
Не че имаше кой знае от какво да се страхува. В действителност нямаше. Рана, получена в дуел, е доста по-малко болезнена, отколкото случаят, когато падна от ябълката на семейство Томпсън и си счупи крака. Поне така беше, до първата рана, нанесена в двубой.
Той отвърна на поздрава на Данар дел Реджинал с един от своите поздрави, типичния за фехтовчиците поздрав, различен от всеобхватния замах на опонента си, след което скъси разстоянието с три бързи крачки, с меча пред себе си в съвършена линия, сякаш се опитваше да докосне подмишницата на другия мъж.
Върховете на оръжията им се кръстосаха предпазливо няколко пъти.
Ако татко беше прав, че целта на дуела е да бъдат изпитани качествата и уменията на Тори, да се провери издръжливостта му, колкото по-бързо приключеше всичко, толкова по-добре. Когато Данар дел Реджинал се протегна колебливо в сиксте, Тори парира, след това освободи острието, отстъпи назад, като едва-едва прекрачи линията.
Данар дел Реджинал настъпи, протегна се към стомаха му и…
По-късно всичко се изясни. Той му бе предоставил типичната при бой с шпаги цел — китката си. Само че врагът му не се стремеше просто да го рани, истинското му намерение бе да ликвидира Тори.
Точките при повечето двубои с шпаги, както и повечето дуели, се печелеха с атаки, насочени към ръката или крака. Тук не ставаше въпрос за любезно и внимателно отношение, истината бе, че крайниците бяха най-уязвими при нападение. Ето защо шпагите се бяха сдобили с такава популярност. Първоначално фехтовчиците ги обучават да отбелязват точки с удари в триъгълника от раменете до слабините, все едно че единственият начин да спечелиш дуел е, като нанесеш смъртоносна рана, затова често се случва да получат нараняване по китката или ръката, коляното или пръстите. При истинските дуели, фехтовчик, обучен да се бие с шпага, имаше същите предимства пред бойците с рапири, като каратист с черен колан пред някой боксьор.