В очите му Иън забеляза същия поглед: интелигентност, но без следа от любезност или топлота.
— Среброчел — прошепна Хоузи, пристъпи напред и вдигна ръка към муцуната. Ноздрите се разшириха също като на Слейпнир и за момент на Иън му се стори, че ще ухапе Хоузи, но той търпеливо позволи да бъде докоснат. — Отдавна не сме се виждали. — Обърна се към Харбард. — Мислех, че отдавна е умрял. А Сърт?
— Фрея мислеше, че Сърт е тръгнал след него — кимна Харбард. — Аз също. Браги пък беше убеден, че е така. Само че той се появи преди няколко години и аз реших, че няма защо да го отпращам. Фрея го язди понякога, когато и двамата са в настроение.
— Ами ти?
Харбард поклати глава.
— Не. — Извади една сбръчкана ябълка и я подаде на Иън. — Подай му я върху широко отворената си длан. Изпъни силно пръстите, да не забравиш! Той няма да те ухапе, но ще иска да си вземе ябълката.
Иън постъпи точно според инструкциите и конят изпръхтя над ръката му и пое ябълката на една-единствена хапка, която остави Иън невредим, но силно впечатлен.
— Можеше да ми откъсне пръстите — отбеляза той.
Харбард се разсмя.
— Можеше да ти откъсне ръката чак до рамото, ако му се приискаше. Това е Среброчел, самият Слейпнир му е баща с една от най-изключителните кобили на крал Улаф: наполовина кон, наполовина аезирец и наполовина магьосник.
Не станаха ли прекалено много половинките, помисли си Иън, но не го каза. Харбард не носеше на майтапи.
— Среброчел — рече Хоузи, — би ли ни придружил? Тръгнали сме за едно от Вековните Градища и много скоро може да ни потрябва бързият ти бяг.
Иън не се бе качвал на кон от детските си години, когато бе на лагер, но мисълта да язди, вместо да върви пеша, му се понрави.
— Ще се редуваме.
Хоузи го погледна така, сякаш изобщо не бе слушал, което може и да беше вярно.
— Среброчел може и да носи това, което се налага, и когато се налага. Но ние няма да го яздим, за да не си хабим собствените крака, а единствено ако сме в беда. — Той се обърна отново към коня. — Ще ти бъде ли приятно, Среброчел?
Иън не се учуди, когато конят кимна и гривата му се люшна като множество камшици. Нямаше да се учуди и ако проговореше. Животното отстъпи назад, след това се обърна и затича в лек галоп към оградата, прехвърли я с такава лекота, че Иън остана сигурен, че може да скочи три пъти по-високо и пет пъти по-далече, а след това заситни и застана пред Харбард, който нежно го потупа по муцуната.
— Хайде, ела — каза Харбард. — Ще трябва да впрегна Слейпнир за лебедката. Денят напредва, фериботът ни чака. — Той погледна Иън в очите. — Сбогом, Иън Силвърстоун. Вслушвай се в думите на Орфиндел, защото той знае също толкова, колкото…
— Колкото може да си позволи — довърши вместо него Хоузи с усмивка и намести раницата на рамо.
Глава 15
Огненият Херцог
Карин Рьолке Торсен отдавна бе изгубила способността си да изпада в паника. А и тя не беше от хората, които лесно губят самообладание.
Това си бе семейна черта. Когато татко й си отряза два пръста на комбайна, най-спокойно влезе в къщата, взе слушалката със здравата си ръка, докато се упътваше към банята, откъдето да се обади на Док Шърв, за да не цапа повече килимите на мама с кръв.
Мама пък веднъж откри двама непознати: единият бе това, което тя нарича негро, а другият не говореше и дума английски. Бяха се скрили в курника рано сутринта и тя просто ги покани на закуска. Не се паникьоса, най-спокойно събуди татко и въпреки че Карин не трябваше да разбира, татко й каза по-късно, докато двамата се миеха, да извади старата му пушка, 45-и калибър. Провери внимателно дали е заредена, свали предпазителя и я бутна в чекмеджето, където стояха сребърните прибори, точно зад стола на татко. Така и не му се наложи да насочва пушка към Ториан и Хоузи, разбира се. Вместо това ги нае като общи работници за фермата.
Късно една вечер, докато беше още в гимназията, на задната седалка на стария шевролет на Свен Хансен, стана ясно, че този път той няма да се задоволи само с целувки и опипване. Карин престана да се опитва да си издърпа китките от едрите му силни длани и се отпусна на седалката, след което бавно и тихо му обясни, че или ще спре незабавно, или го очакват последствия, с които едва ли ще съумее да се справи. И наистина всичко бе прекратено незабавно и така не й се наложи да открива колко трудно би било да се опитва да му отхапе пениса. Нещата приключиха още тогава, а по-късно двамата със Свен станаха приятели, е, поне донякъде, след като той се ожени за Санди.