Тя се бе справила. Това бе част от семейното й наследство.
Всичко зависеше от това как ще подходиш към нещата. Обмисляш внимателно ситуацията, прехвърляш наум всички възможности и избираш най-разумното. Единственият случай, когато можеш да си позволиш да викаш и кряскаш и да подскачаш, е, когато вземеш решение, кое е най-доброто, а Карин никога не успя да реши кое е най-доброто. Винаги оставаше още един начин. След две години, прекарани в Макалистър, тя се убеди, че иска да се върне в Хардуд, където познаваше всички, без да изпитва никакво желание да се премести в големия град, както постъпваха другите. В градчето се чувстваше изключително добре. Обичаше да седне със Санди Хансен и да си говорят или за незначителни неща, или просто да помълчат, доставяше й удоволствие да пазарува по каталог прежди и да обсъжда плетките с Мини Хансен. Беше й приятно да си побъбри със стария Том Норвалд, когато отиваше до пощата, за да изпрати някой колет, а пък на връщане се отбиваше в магазина, за да купи от бекона с повечко месо, нарязан хартиено тънко, с което би се заела единствено Вики Теглунд.
Искаше да е в града, но нямаше никакво желание да прекара посредствения анонимен живот като толкова много хора там.
Освен това харесваше Ториан и го желаеше.
Дори когато се оказа, че е бременна, най-сетне, защото се бе опитвала да съобрази цикъла си с ваканциите в колежа и уговорените срещи с Ториан, а той се оказа много по-хитър, отколкото тя си бе въобразявала, дори тогава, обясни направо нещата на Ториан и му заяви, че възнамерява да завърши, нищо че е бременна, след което ще се прибере у дома, за да си гледа детето, а той да избира или да се ожени за нея и да й позволи да се занимава със семейните средства, или да й предостави достатъчно от скритите си резерви златни монети, с които да се издържат с бебето. И в двата случая нямаше никакъв проблем.
Той се ожени за нея, разбира се, както тя предполагаше, че ще постъпи.
А и Хоузи не каза нищо, въпреки че се усмихна многозначително, както тя предполагаше, че ще постъпи.
Анализите на метали струваха много скъпо, но известно количество от домашно претопените кюлчета се превърнаха във внушителна купчина банкноти, които тя обърна в ценни книжа, които пък превърна в още повече ценни книжа.
И така, скоро, когато дейността й потръгна и тя изкарваше достатъчно, за да оправдае заниманията си, те купиха имота на старите Халворсен и заживяха, според нея, един великолепен живот. Не беше трудно да се търгува с ценни книжа, стига да не си прекалено алчен, да имаш желание да работиш упорито, да си признаваш грешките и никога да не се оставяш да бъдеш победен. Карин не беше алчна, упоритият труд не я плашеше, грешки понякога се случваха, а да не се оставяш да бъдеш победен бе задължително.
А пък беше толкова приятно. Всичко. Да отглеждаш дете бе приятно, също като да се занимаваш с градината, но на бързи обороти. Градинарството също бе приятно, стига да знаеш, че няма да останеш гладен, ако нещо не се получи. Поддържането на къщата също не бе никакъв проблем, особено пък след като работата можеше да се разпредели и с още двама възрастни, а и когато разполагаш с достатъчно пари, за да не ти се налага да се лишаваш от нищо, е винаги така. Майка й вечно пазеше остатъците от сапуните, за да ги събере в нов калъп, докато Карин изхвърляше прекалено малките остатъци от използваните сапуни.
Страхуваше се, че за да се радва на такъв живот, ще й се наложи да напусне Хардуд, но градчето й пасваше до съвършенство.
А оставаше и Ториан. С него човек се разбираше толкова лесно, бе изключителен в леглото, дори и след всичките тези години, и не спираше да се удивлява на живота през втората половина на двайсети век. Той самият бе невероятен и в нещата, които искаше или не искаше, и в това, което можеше или не можеше. В личния им живот бе честен до грубост, освен когато ставаше въпрос за миналото му. По този въпрос отказваше да говори и накрая тя престана да пита. Понякога, за нейно щастие, я отменяше в готвенето за цяла седмица, оправяше леглата, переше, без да вдига много шум, но никога не чистеше пода, под какъвто и да е предлог, освен ако не ставаше въпрос за пода в хамбара. С изключение на малкото случаи, когато Тори бе извършил нещо наистина опасно, като например, още прощъпалник, да се заиграе с кухненския нож, Ториан никога не му бе вдигал ръка, но настояваше Тори да умее да върти меча умело като в истински дуел, не просто за удоволствието от спорта.