Тори се намръщи.
— Стените може да имат уши, но едва ли говорят английски.
Едното ъгълче на устата на татко се стрелна нагоре.
— А ти пък къде научи берсмолски?
— Очевидно от чичо Хоузи — каза Тори. — Защо не ме научи и на френски по същия този начин — оплака се с усмивка той. — Щеше да ми спести толкова неприятности в училище.
Татко поклати глава.
— Извън Тир На Ног, дарбата за езици не може да се дарява толкова лесно — обясни той. — Иначе, преди години и аз нямаше да си блъскам главата толкова много, докато науча английски.
Мисълта, която му хрумна, го порази. Всички тези приказки за Ториан Предателя бяха подвеждащи. Ами да, ако татко бе предал гилдията, то гилдията щеше да го търси; ако бе откраднал пари от Родовете, то трябваше да отговаря пред самите Родове.
Но да си направят целия този труд да издирват Скрити Проходи между световете единствено заради него? И това колко години е продължило? С какво е той толкова важен?
Може би изобщо не беше важен.
Само че един странен чернокож човек с дарба за езици може би беше повече от важен. Един странен мъж, който умееше да върши нещата също като Стареите и който по всяка вероятност познаваше Скритите Проходи в Градището много по-добре от всеки друг.
Може би той беше безкрайно важен.
— Всичко това е заради него, нали? Защото знае Тайните Проходи?
Татко стисна зъби за миг.
— Шшт. — След това продължи само с устни: „Да не си продумал и дума повече.“
„Искаш да кажеш — изрече Тори също безгласно, — че те не знаят, че той е този, който в действителност им трябва?“
„Не — отвърна татко, — искам да кажа, че те може и да не знаят, че аз знам. — Сви рамене и задържа жеста. — Ако наистина е това, което им трябва.“
Тори долови стъпки зад себе си. Беше Джамед дел Бруно и нови трима слуги вестри, понесли натрупани дрехи.
— Позволих си да изпратя госпожите Ингар и Хилге да се погрижат за обожаемите — каза той. — А на вас донесох дрехите лично. Банята и катовете за преобличане ви очакват. Негово Топлейшество тъкмо започна обяда си.
— А ние сме десертът — добави Тори на английски и никак не се изненада, когато Джамед дел Бруно закима, преди още да се е усетил.
— Страхувам се, че времето ще ви стигне само за да се изкъпете набързо, господа. Негово Топлейшество не проявява благоразположение към закъсненията.
Тори намрази Негово Топлейшество още от първия поглед. Не че имаше значение.
Не че Негово Топлейшество беше дебел, това не притесняваше Тори. Приятелят на дядо Орстед, Боб Адамс бе дебел като пазач в харем и два пъти по-кисел и груб, но това също не притесняваше Тори. Просто Боб си беше такъв. Учителят на Тори по говедовъдство, господин Бънс, бе също толкова дебел в талията като Огнения Херцог, но господин Бънс беше толкова мил, добродушен и открит човек, че единственото, което трябваше да направи зимно време, бе да си боядиса брадата бяла, за да се престори на Дядо Коледа в Детската болница.
Всичко идваше от очите. Негово Топлейшество, да бе, как ли пък не. Те бяха студени тъмни кладенци в подпухналото лице и в тях нямаше никаква следа от човечност или състрадание, там искряха силна воля и интелигентност, вероятно доста развити.
Тори се зачуди с какво ли впечатление остава Огненият Херцог за изправените пред него. Според Тори бяха доста впечатляващи. Една доста прибързана баня и бързите умели пръсти на вестрите с иглата бяха оставили Тори и татко чисти, в искрящо бели ризи, черни кожени сака и черни памучни панталони. Ризите бяха стегнати в китките, но толкова широки в раменете и около ръцете, че не възпрепятстваха движенията им. Черните кожени сака бяха украсени със сребърни катарами и орнаменти и стигаха под кръста, а пък кожени препаски на бедрата им помагаха да задържат мечовете на място, въпреки че ги бяха помолили, много любезно, да оставят оръжията си в стаите.
Мама и Маги бяха пременени в рокли, които напомниха на Тори за сари, само че тези се връзваха различно. Мамината беше от синьо-черен опал, който оставяше раменете й голи. От лявата страна падаше почти до пода, а на дясното бедро бе стегната с нещо като гигантска брошка във формата на сребърен рак, така че десният й крак оставаше гол чак до средата на бедрото. Роклята на Маги, от пурпурночервена коприна, бе привързана около едното й луничаво рамо, а след това обгръщаше подобно на плътна кордела гърдите, ханша, бедрата, като коремът й оставаше покрит само с прозрачна тъкан, докато отзад даваше впечатление, че е с минипола.