Татко кимна.
— Както желаете.
Тори направи крачка напред.
— Не, чакайте…
Така и не разбра какво стана с гоблена. Беше сигурен, че ако е бил дръпнат настрани, щеше да забележи, пък макар и с края на окото си, но ето че той се бе вдигнал и трима мъже с мрачни лица, облечени в ливреи на Пламенния Род, се скупчиха в ниша, която бе стояла закрита от гоблена. Двама от тях се прицелваха с късите си лъкове в Тори, докато третият бе насочил стрелата си към някой от останалите, най-вероятно — татко.
— Ториан! Да не си посмял да мръднеш! — Гласът на татко прозвуча пискливо, но той не бе трепнал. Ръката на Огнения Херцог бе вдигната пред него, сякаш ако я свалеше, щеше да даде сигнал за началото на клане.
— Има и други възможности, Ториан дел Ториан старши — каза той, гледайки към татко, без да обръща внимание на Тори. — Можеш да ме предизвикаш заради пари и да ми позволиш да си избера шампион. Естествено, ако спечеля, ще ми дължиш два пъти повече от сумата, а пък аз ще се изкуша да ти взема жената и да я пратя да работи до края на живота си по гръб някъде в долната част на града за два байса на тек. — Усмивката му бе широка. — Може да се оформи доста стабилна опашка, като си помисля.
— Вече се съгласих с условията ви, Ваше Топлейшество — каза татко с безизразен глас. — Заплахите едва ли ще са от помощ.
— Така е. Право казваш. Но всяка победа е много важна, Ториан дел Ториан. Няма да е зле от време на време да ти напомням колко… несигурно може да бъде положението ти. — Бавно и внимателно, Огненият Херцог свали ръката си. Мъжете с лъковете не трепнаха. Сякаш бяха скулптури или пък замръзнали за вечни времена от главите, чак до краката.
Огненият Херцог се отпусна тежко на стола си.
— Както сам каза, вече се съгласи с условията ми. В такъв случай, ти и компанията ти имате свободен достъп до Градището. Поканих Бранден дел Бранден да придружи Ториан дел Ториан младши и неговата обожаема, а пък Ивар дел Хивал — теб и твоята. — Усмивката му бе ехидна. — Помолих и Херолф да ви наглежда от време на време.
Усмивката се стопи.
— Можете да си вървите.
Помещението пред кабинета на Огнения Херцог беше дълго, широко, с каменен под, полиран почти до огледален блясък, който улавяше и отразяваше дългата редица фенери, закачени на високия таван. В далечния край се издигаше подиум с подозрително широк трон. Помещението беше празно, с изключение на статуите и ангажираните в приятелски разговор Ивар дел Хивал и Бранден дел Бранден, застанали в средата. Бранден дел Бранден беше свалил ливреята в черно и огнено и си бе наметнал по-семпла туника, съчетана с панталони в кремаво и сатенен шал в същия цвят, който приличаше по-скоро на панделка, завързан на врата. Цветовата хармония бе нарушена единствено от съвсем семплия, дори прост черен кожен калъф за меча, затегнат здраво над бедрата му.
Ивар дел Хивал бе целият в цветове, от пъстроцветната туника, в която се съчетаваха от индигово виолетово на левия ръкав, до наситено индигово и небесносиньо на рамото, които се спускаха надолу през всички нюанси на тревистото зелено, наситени лимонени отсенки и неестествено приглушено оранжево, докато най-сетне завършваше с кърваво червено от лявата страна на кръста, сякаш той бе ранен там.
Двамата бяха истински контраст. Ивар дел Хивал бе едър и червендалест, докато Бранден дел Бранден бе дребен и както Тори би се изразил, нащрек като лисица, а това пък предполагаше притворство, дори подлост, които не се връзваха с високомерието на Бранден дел Бранден.
— Ще има малко тържество утре на смрачаване, на Пепелния Площад — каза Бранден дел Бранден и ги поведе на терасата към стълбище за следващия площад. — Лорд Сенсевер дел Сенсевер ми нареди да ви поканя — каза той.
Някъде край стената, три деца играеха с топка. Трудно беше да се прецени дали бяха момичета или момчета, или пък и момчета и момичета, защото подстрижките им напомниха на Тори за Храбрия принц, а и трите дечурлига бяха в къси панталонки, почти прикрити от дълги памучни ризи.
Тори не успя да хване думите на песента, но май ставаше въпрос за небето, което покрива всичко.
— Според мен — каза татко — да си останем в стаите следващите няколко дни. — Той махна с ръка. — Отдавна…