— Справих се достатъчно добре.
— Да се биеш с глупак, тръгнал да те убива, вместо да стигне само до първа кръв, да — съгласи се татко. — То е все едно да пробваш фехтовка срещу боец с шпага. Съмнявам се, че ще направи отново същата грешка.
— Той е мъртъв.
— Не, не този идиот вторият адютант. Този, който стоеше зад него. Най-вероятно Негово Топлейшество. А може да е и някой друг. Политиката в Градищата е толкова сложна и объркана понякога, че най-доброто е да се сещаш колко са прости нещата в основата си.
Той разсече пробно въздуха с меча, след това застана ангард и Тори го последва.
— В основата си ли?
— В основата си проблемът е да се разбере до каква степен ти представляваш заплаха. Така е било във Вековните Градища. Превърни се в прекалено голям проблем за един отделен Род и останалите Родове ще се нахвърлят да те разкъсат точно както сториха с Рода, лишен от име. Ако пък се окажеш някакъв незначителен проблем, ще те изядат, както сториха с Дървесния. — Той зае висока позиция, за да се ангажират върховете и да отбиват само високи удари, преди да се оттласнат един от друг и да преминат на ниска позиция. Тори парира, но не приложи сила, защото му бе по-интересно това, което татко разказваше, отколкото учебната битка.
— Едно време се превърнах в прекалено голяма заплаха — поясни татко. — Причина, разбира се, имаше, но според мен тя не беше особено важна, но ме накараха да си платя. Аз знам как стават тези неща, ти нямаш и понятие. — Той нападна с удвоени сили и в следващия момент Тори остави китката си да мисли вместо него.
Той не се фехтуваше като Иън и другите: мускулите — водени от ума, в пълно съзнание; дали ударът е бил кварт или сиксте, дали позицията е висока, или ниска, дали ударът е външен, или вътрешен. За него всичко бе като едно цяло, една неразделима на сегменти структура. Ниското нападение налагаше противникът да посрещне ниско удара ти, за да те пресрещне, отскубването от противника го принуждаваше да нападне или да пропусне момента завинаги. Всичко бе една цялост. Китката вършеше фехтуването, докато умът се рееше някъде високо, по-скоро свободно съществуващ, отколкото зает в мисли.
Татко позволи на върха да падне прекалено ниско и му се наложи да го вдигне прекалено бързо, за да пресрещне високата атака, но Тори се откъсна и настъпи с нисък удар, за да докосне бедрото, а след това парира при отстъплението си.
Татко сниши върха и вдигна свободната си ръка, за да спре Тори, когато младежът понечи да продължи двубоя.
— Точно за това ти говорех. Единственото, което постигна, беше да ми нанесеш удар в бедрото. Това е чудесно при двубой до първа кръв, но мога да те уверя, че Негово Топлейшество няма да отстъпи нито един сантиметър земя, да не говорим пък за въпросите на чест, заради една никаква рана на бедрото на Ториан дел Ториан, било то старши или младши.
— Ако можех да се движа достатъчно бързо, щях да съм те ударил някъде по средата на гърдите… или пък един бърз замах през гърлото и всичко щеше да свърши.
Той отново разсече въздуха с учебния меч, за да покаже, че учението е приключило, а когато го вдигна, той почти докосна тавана.
— Въпреки най-добрите ми намерения, те обучих за бой с рапири, не с мечове. — Намръщи се, без да крие тъгата си. — И все се надявах, че никога няма да се окаже важно. — Той потупа рамото на Тори и се отдръпна. — Хайде, ела, ако се смесиш с кадети, редници и старши офицери от Пламенния Род, ще научиш най-добре какво означава да държиш меч.
— Като теб.
Душът беше истинско удоволствие, нищо че бе студен. Някаква врата в края на коридора отвеждаше надолу по друг коридор и до друга врата към малка съблекалня. Беше осветена от неща, които приличаха на дълги дупки с големина на юмруци и извеждаха през дясната стена навън, но разположението им накара Тори да смръщи чело. Тук нещо не беше наред, тази дупка трябваше да е паралелна на външната стена, не перпендикулярна. Две дървени пейки бяха единствената мебелировка в стаичката. Тори придърпа едната и стъпи отгоре, за да види отблизо.
Аха. Няколко сантиметра по-навътре бе поставено огледало под ъгъл деветдесет градуса. Това, което приличаше на права линия, се оказа вдлъбнатина, извита на едно място. Поне на едно място, поправи се Тори. Ако беше прав, тя можеше да прави извивки в различни посоки поне двайсет пъти между вътрешната и външната част и на всяко завойче бе монтирано малко огледало, поставено в съответния ъгъл.