Когато слънцето се спусна ниско в небето, те тръгнаха по пътеката надолу, към портата и широко открито пространство зад обръч дървета, по тесни виещи се пасажи и минаха под шест високи порти.
— Защо се мръщиш?
Тори поклати глава.
— Не разбирам… защо са нужни такива сложни отбранителни замисли вътре в самото Градище?
Пътеката рязко изви надясно и те се озоваха на шумен пазар. Също както вятърът отнасяше миризмите настрани от тях, някаква игра на акустика ги бе предпазвала от глъчката и шумотевицата.
На една сергия край външните стени селяни бяха наредили продуктите си. Продавач на ябълки с огромни бузи поспря песента, с която възхваляваше стоката си, грабна плод с размерите на юмрук и я залъска в учудващо чистата си престилка от зебло. До него, продавач на птици тъкмо бе приключил със скубането на една от кокошките и оглеждаше стоката в дървените кафези. Зад него, мелничар внимателно насипваше кафяво на цвят брашно в малка торба, а сетне бързо я завърза с канап.
И вестри, и хора, почти всички в различни варианти на ливреите на Пламенния Род, се бяха смесили сред редиците сергии.
От другата страна на площада, далече от какофонията и шума на пазара, бяха подредени каменни маси, край които минаваше пътеката. Там, настанили се на каменни столчета, седяха четири млади жени и похапваха от няколко чинии, непрекъснато допълвани от множество слуги вестри, които минаваха през друг пасаж, точно зад тях.
Тори им кимна за поздрав.
— Желая ви добър ден — каза едната на берсмолски, гласът й бе нисък и мелодичен. Червените отблясъци в кестенявата й коса се подсилваха от медните нишки на късата рокля, която разкриваше дълги крака в сандали. Тори предположи, че и тя, както и останалите три, са към края на тийнейджърските си години, въпреки че не би се обзаложил в правотата на предположението си.
Той присви ръце на кръста и леко се поклони, също както правеше чичо Хоузи.
— Добър, ден и на вас — отвърна той. — Аз съм…
— Ториан дел Ториан — прекъсна го друга. Косата й бе толкова светлоруса, че изглеждаше почти бяла, въпреки че кожата й бе потъмняла от слънцето почти като лешник.
— Младши — обади се трета.
— Синът на изключително известния Ториан дел Ториан — добави втората — по-точно…
— Белиана! Къде са ти обноските!
— … Старши, както исках да кажа — продължи блондинката; лицето й бе много сериозно. — А ти за какво мрънкаш, Герин?
Герин се намръщи. И тя беше руса, но цветът и на косата, и на кожата й беше много по-умерен, отколкото на Белиана.
— Ами. — Тя докосна с грижливо лакирания си нокът челото. — Мрънкам си, защото ме въвлече в безсмислен спор. — Тя вдигна фина чаша с кристално столче и отпи изискано от течността с цвят на мед.
Устните на Белиана се извиха нагоре едва забележимо.
— Нямам никаква представа за какво намекваш. — Тя задържа за миг погледа на Герин само докато другата се намръщи и сведе очи. Извърна се към Тори. — За всички вас се говори толкова много в Градището, Ториан дел Ториан. А това, предполагам, е Маги, наречена Изключителната, нали? А ние сме Ембърли, Герин, Дортая и Белиана — каза тя и посочи всяка една с пръст, докато накрая стигна и до себе си. — Всички сме на постоянна служба в Пламенния Род, иначе нямаше да сме така затънали в задължения в прекрасен ден като днешния.
Тори едва потисна усмивката си.
— Приятно ми е да се запознаем — каза той.
— Така и би трябвало да бъде — вметна Ембърли. — Въпреки че като ги няма нашите възлюбени, ще ти е много приятно да се запознаеш с нас, а сетне да ни зарежеш — каза, сумтейки тя. — Освен, разбира се, ако не възнамеряваш да изоставиш Изключителната Маги и не решиш да обърнеш внимание на някоя от нас.
Герин сбърчи нос.
— Едва ли на Деверин дел Ордеин това ще му допадне, скъпа Ембърли.
— Съмненията, които храниш към Деверин, винаги много ме интересуват, безценна Герин — започна Ембърли. — Моля те, разкажи ми още.
„Бихте ли искали нещо за пиене? — попита наум Тори. — Какво ще кажете да ви сипя по малко мляко в по една чинийка?“
Дортая прочисти гърлото си и се изправи.
— Беше ми приятно да се запознаем, Ториан дел Ториан — каза тя. — Маги ще остане при нас и ние ще се погрижим да се прибере в Зелените Покои в подобаващ час.
Маги погледна въпросително Тори, а той сви рамене. Не изглеждаше опасно, освен ако не се смята рискът да бъдеш поразен от някоя хаплива забележка.