— За мен е все едно.
Ембърли изсумтя.
— Никой не те е питал за мнението ти, Ториан дел Ториан. Бъди така добър да си тръгваш. Присъствието ти става неприлично. Освен, мила Маги, ако не предпочиташ да се отнесеш с презрение към компанията ни в този прекрасен ден.
— Дори не бих помислила подобно нещо. — Маги направи крачка напред. — Ще ми бъде изключително… приятно да остана.
— Сядай, сядай, сядай — настоя Герин, вдигна ръка и с пръсти даде знак на един слуга вестри, който се мярна в далечината. — Как пиеш чая от жасмин?
Тори се намръщи.
— Не съм много сигурен…
— Аз пък съм абсолютно сигурен, че тя е в пълна безопасност при нас. — Ембърли отново изсумтя и се надигна, за да поеме ръката на Маги.
Белиана щракна с пръсти.
— Несъмнено ще се видим утре вечер, на приема на лорд Сенсевер. — Цялото й внимание бе насочено към Маги, докато отвеждаше новата позната към стола, който Белиана току-що бе освободила. — Бъди така любезна. Слугите ще дойдат след секундичка и ще донесат още един стол, а за мен ще бъде чест да заемеш мястото ми.
Четирите насочиха погледи към Тори, последвани и от погледа на Маги.
Той се обърна, сви рамене и се отдалечи.
Карин Торсен се облегна на парапета, докато разглеждаше пазара под тях и наблюдаваше как синът й се отдалечава.
— Струва ми се, че доста добре си играят ролите — отбеляза тя.
Ако някой се интересуваше от мнението й, тя би казала, че представлението на Тори и Маги никак не минаваше, защото публиката хич не се интересуваше. Проблемът бе, че никой не се интересуваше от мнението й. Нищо. Карин вярваше на Ториан.
— Поне трупат опит, ако не друго — каза замислено Ториан и я докосна леко първо по лакътя, а след това положи ръката си на бедрото й. — Не бих се изненадал, ако се окаже, че никой не забелязва — каза той, сякаш прочел мислите, които тя не смееше да изрече на глас. — Както и не бих се изненадал, ако грешиш и все пак някой дебне.
Как така успяваха почти да четат мислите си, зачуди се лениво тя. Дали имаше нещо в езика на тялото й, с което му подсказваше за какво си мисли? Или пък в гласа й? И как така успя да разбере, че когато я докосна близо до лакътя, искаше да й подскаже да внимава, а докосването по бедрото трябваше да й даде кураж?
— Живееш с един мъж достатъчно дълго — каза веднъж майка й и понякога не можеш да му хванеш нито началото, нито края. Може пък ти да имаш късмет.
Дали не беше това?
Той отпусна ръце.
— Очаква ни провал, независимо накъде ще тръгнат нещата — каза той. — Не можем да си стоим просто така и да им позволим да ни използват за примамка на Хоузи…
— Орфиндел — поправи го тя. — Вече чух името.
— … а и аз не мога да избягам сам, нито и да ви оставя вас с Ториан за заложници. Него го държат благодарение на присъствието ви с Маги и донякъде на моето.
— Аз не съм съвсем безпомощна — каза тя.
— Само дето не можеш сама да преминеш отвъд Тир На Ног. Аз може и да успея да стигна сам, но ти — не — каза той с категоричност, която Карин не посмя да оспори.
— Представяш нещата като напълно безнадеждни — отвърна тя и се усмихна.
— Възможности винаги има. — Пръстите му се преплетоха с нейните. — Възможности винаги има, мин алсклинг — каза той и повдигна пръстите й към устните си. — Тоест ако аз проявя достатъчно умение, а всички ние — търпение.
— Умение? Търпение?
Той вдигна ръка.
— Просто… просто трябва да ме оставиш да се оправя сам. Това е мъжка работа. Стратегия, политика, чест, това са…
Тя се наежи при тези думи.
— Аз не съм една от местните жени, които не стават за нищо, освен да се контят и — тя махна с ръце — … каквото там правят.
Той се усмихна.
— Това е самата истина — отвърна. — Но тези местни жени съвсем не са безполезни. Много са талантливи, когато трябва да се наконтят и в каквото там вършат.
Тя наведе глава на една страна.
Той сви устни за момент.
— Нали я виждаш Маги там долу. Седи си и пие чай с онези празноглави млади дами. Глуповати безмозъчни създания, които просто си седят на чист въздух, пият парфюмиран чай, докато истинският живот кипи около тях.
Тя кимна.
— Е, може би те не са чак толкова празноглави, колкото изглеждат. Предполагам, че всички са щерки на управители и началници. Повечето от тези служители са оставили дъщерите си да живеят в Градището, и то не само за да могат да се ослушват и оглеждат за възможно най-добрата партия за женитба. Само обърни внимание къде седят. От това място могат да наблюдават как върви търговията почти на всяка сергия на пазара, а когато някоя от тях се надигне от мястото си, за да се огледа, закрива останалите. — Той се ухили. — И понякога се случва, че някой самостоятелен фермер е решил да лиши Владенията от полагаемото им се. Данъците са сложна работа, а е толкова трудно да водиш точни отчети.