— Като говорим за принуда, и на мен в някои отношения не ми провървя — тъжно въздъхна Ромиус. — Предполагам, че това са последните ми мигове на свобода.
— Вие сте един от малкото хора, които смятат, че Императорският трон е особено фина форма на наказание — изхихика Алиса и погледна към мен.
Да, може би аз се отнасях към подобна „чест“ дори още по-лошо, отколкото той. Точно на това беше наблегнала леля Елиза, нагло изнудвайки Ромиус с това, че ако той откаже престола, ще трябва да го заема аз. Познавайки леля, бях сигурен, че ще е готова да направи Император дори домашния си любимец, само и само да не отстъпи поста на друг Висок дом. А така се бяха стекли обстоятелствата, че от нашето семейство само аз и чичо ми имахме право да претендираме за трона. В крайна сметка, след дълги препирни чичо все пак се съгласил да стане Император.
— Като ще говорим за наказания, тогава защо ние не можем да ядем, докато други се тъпчат колкото си искат? — неочаквано се намеси Наив. — Не е честно!
Той вече от доста време неотменно гледаше към пренебрегналия приличието човек, който с всички сили се наслаждаваше на местната кухня.
— Да ядеш преди коронацията е признак на лошо възпитание — за пореден път обясних на приятеля си. — Потърпи.
— Ей, аз го познавам този ядящия — неочаквано каза Чез.
Проследявайки погледа му, видях едър мъж, който беше заел цяла маса и явно не се интересуваше особено от случващото се наоколо. Цялото му внимание беше посветено на множеството месни блюда.
— Витор — засмях се аз. — Най-големият любител на месо в Империята.
— Мисля, че и извън пределите й — изсумтя Алиса.
Създаваше се впечатлението, сякаш командирът на стражата в Крайдол искаше да се наяде за години напред — вилицата и ножът буквално летяха в ръцете му, карайки месото да изчезва от чиниите за броени секунди.
— А дълго ли ще се съвещават там? — попита Чез, хвърляйки нетърпеливи погледи към семейство Митис. Изглежда нямаше търпение да открадне Натали от нейните роднини.
— Ами да! Колко дълго? — веднага се присъедини към него Наив, преглъщайки с мъка. — Няма да издържа дълго.
— Още малко — успокоих приятеля си.
Съдейки по това, което бях прочел в книгите по история, понякога гласуването на Високите домове се проточвало до няколко часа, но този път би трябвало да се справят много по-бързо. За около пет минути. Инструктажът на леля, проведен преди да тръгнем, ни беше подготвил не само за общуването с местната аристокрация, но и за резултатите от гласуването. Аз дори си представях какво се случва: всички се разполагат в някакви специални, сигурно най-скъпите в Империята аристократични столове, а след това започват да гласуват. Първа гласува леля ми, и разбира се, гласът й отива за Ромиус Никерс. Следващ да гласува би трябвало да е представителят на семейство Митис, и противно на очакванията на повечето присъстващи, той ще даде гласа си не за Александър, а за Ромиус. Останалите семейства, явно шашнати от избора на семейство Митис, не по-малко бързо ще усетят накъде духа вятърът и също ще гласуват за Ромиус. Единодушен избор!
Скоро представителите на Високите домове се върнаха с резултата и из залата се разнесе глас:
— Високите домове избраха! Да живее Императорът на Елирия — Ромиус Никерс!
Забелязах как чичо направи гримаса, но веднага си сложи спокойна и уверена усмивка и тръгна към центъра на залата. Е, беше го направил заради мен, но честно казано, някъде дълбоко в себе си чичо сигурно се гордееше със заетата позиция. В края на краищата да си Император си имаше и своите положителни страни.
Коронацията мина доста помпозно, колко ли струваха само фойерверките, създадени от най-добрите специалисти на Академията от огнения и въздушния факултети. А и другите факултети не останаха по-назад, показвайки красиво шоу с фонтани и растения. Ние с Алиса отново танцувахме, както в деня на нашето запознанство. Не беше минало много време от онази вечер в „Златния полумесец“, но сякаш беше цял живот.
След танците ме хвана леля Елиза и като се извини на Алиса, ме отведе настрани за няколко думи. Предварително бях готов тези думи да не са много приятни, нали отново „позорих семейството“, като танцувах с вампирка, но леля успя да ме изненада.
— Зак — неочаквано меко каза леля, — каквото и неразбиране да имаше между нас преди, трябва да призная, че решението ти да постъпиш в Академията се оказа наистина правилно. Сгреших в плановете си за теб и ти ми доказа, че си способен на удивителни неща.