Няколко пъти се срещах в Коридора на съдбата с чичо си, но той отказа да ме учи на магията на драконите, заявявайки, че изобщо няма закъде да бързам. В някои отношения бях напълно съгласен с него, а и спокойният живот някак си не предразполагаше към експерименти с преходи в други светове. Освен това в мен все още беше дневникът му, така и не намирах време да го изуча.
Способностите ми към некромантията изчезнаха заедно с артефакта, но кокаленият вълк остана с мен. Въпреки че беше послушен и изпълняваше заповедите ми, неживият се държеше не съвсем нормално, като си позволяваше някои волности, все едно е най-обикновено животно. Ето сигурно и сега вълкът лежи в мазето до хранилището на „маг“, подхранващо домашните заклинания, и се наслаждава на магическия фон.
— Зак, за какво се замисли?
Докато размишлявах, Алиса се беше измъкнала изпод одеялото, приближила до мен и сега ме прегърна изотзад.
— Мисля си какъв съм късметлия — съвсем честно отвърнах аз.
— Ами да, сега си племенник на императора — насмешливо каза вампирката и леко ме ухапа по ухото.
— Не това имах предвид — усмихнах се аз. — Късметлия съм, защото ти си до мен.
Научих за семейството си почти всичко. Оставаше само един въпрос…
— Знаеш ли, Алиса, много бих искал да разбера какво толкова е предсказал моят чичо, че родителите ми да решат да блокират способностите ми към Занаята и да изчезнат от Империята.
— Мисля, че отговор на този въпрос могат да ти дадат единствено твоите родители — прошепна вампирката.
Кимнах безмълвно.
— Значи, към Шарените острови?
— Четеш ми мислите.
Епилог
— Уф, какъв наглец само!
Чез размаха юмрук към тавана и веднага си плати за рязкото движение с поредното падане от хамака. Ставайки на крака, той потърка натъртения си задник и имитира стария си приятел:
— „Има неща, които съм длъжен да направя сам.“ Сякаш можеш да направиш нещо без нас!
Стил с философско спокойствие постави пред страдащия от морска болест Наив третия поред леген и се прозя:
— Не викай така, ще събудиш Велхеор. Тогава ти ще играеш карти с него, аз вече всичко загубих…
— Всъщност не спя — обади се Велхеор. — Не е никакво удоволствие да се играе с неудачници като вас. Дори ви разреших да ползвате магия… бездарни същества.
— Да бе. Та ти сигурно цял живот само карти си играл — обиди се Стил.
— Ти също — напомни вампирът. — Освен това на теб ти помага и въображаемия ти приятел.
Преди да започнат да играят Стил наивно намекна, че още от най-ранно детство се е обучавал да играе карти, тъй като дядо му е бил потомствен професионален комарджия. Само че и трима такива дядовци едва ли щяха да спечелят срещу Висшия вампир.
— Ама че сравнение — изсумтя Стил.
Чез веднага започна да свива пръсти, пресмятайки разликата във възрастта на Велхеор и Стил, но пръстите му свършиха по-бързо от столетията.
— Яйца на дракони, изобщо не мога да дремна, все някой пречи — зловещо изръмжа вампирът, измъквайки се от хамака.
Още щом зае вертикално положение, Велхеор веднага извади бяла, изцапана с кръв носна кърпа, подуши я и се усмихна замечтано. Правеше го далеч не за първи път, но никой от приятелите не искаше да рискува здравето си, проявявайки любопитство към подозрително извратената привичка.
— Аз мълча! — извикаха едновременно и тримата.
Дори Наив надигна за момент глава от легена заради този възглас.
— Спокойно, не сте вие — намръщи се той. — Тук един приятел ми задава глупави въпроси, пита къде съм, накъде плавам…
Всички се огледаха подозрително, но не видяха никакви приятели.
— Телепатия — поясни вампирът, почуквайки изразително с пръст в слепоочието си. — Наистина, накъде всъщност плаваме?
— Нямам представа — честно отвърна Стил. — Някъде към Шарените острови, но те са няколко десетки. Може да се качим и да попитаме Зак. Той със сигурност ще се учуди на нашето появяване.
— По-добре утре — неочаквано за всички каза Чез и смутено поясни: — Нека останат още малко насаме. Кораб, романтика, такива ми ти работи.
— Тогава да поиграем на карти? — моментално предложи вампирът. — След като нямате пари, хайде да играем на кръв. Все пак и аз трябва да се храня, докато сме на път.
— Не-не-не! — хорово отвърнаха всички.