— Вие сте двама безотговорни идиоти — само каза той. — Но повече ме интересува защо Зак и Алиса не са ви спрели? Поне при тях главите са им на местата.
Невил ни погледна така, че се засрамих. Особено като се има предвид, че беше напълно прав.
— Виновни сме — признах аз. — Трябваше да спра тази тъпа идея още в началото. А и глупавият сблъсък с „водните“ завърши неудачно именно заради мен…
— Време е да пораснете — с нравоучителен тон каза Невил.
Какво пък, имаше право на това, нали беше най-възрастният от всички.
— Ама не се разстройвайте толкова! — добродушно се усмихна той, моментално разсейвайки цялата сериозност. — Всичко е добре, когато свършва добре. Но се надявам, че сега ще бъдете поне малко по-умни?
— Разбира се! — разпалено го увери брат му, поглъщайки кулинарните шедьоври, създадени от Велес.
„И къде побира всичко това? — за кой ли път се изумих аз. — Та нали преди малко изяде толкова, колкото аз ям за седмица!“
— Трябваше да видиш как Зак изплаши Ейнджъл и компания! — радостно се обади Чез. — Дори и аз малко се стреснах, когато ги заплашваше с неживия пес.
— „Ще ви намеря навсякъде“ — цитира ме Алиса. — Моят герой!
— Момичетата обичат лоши момчета — намигнах на Чез аз, макар че вътрешно ми беше неприятно. Все пак заплахите не бяха точно моят метод. Но от друга страна, кой е моят метод? Май самият аз още не съм разбрал това; трябва да го обмисля, когато имам време.
— Следващият път вземете Велик с вас, интересно ще е да го видя — помоли Невил.
— И на мен — подкрепи го Велес. — Много съм чел за неживите, но досега не съм ги виждал.
Щях с удоволствие да покажа на приятелите си кокаления вълк още сега, но той остана да пази пред вратата на нашата стая.
— Повече не мога да ям — неочаквано каза Наив, облягайки се назад.
— Дръжте се, настъпи краят на света — моментално реагира Чез, предизвиквайки у всички усмивки, плавно преминали в добродушен смях.
Накратко, вечерта мина просто отлично. Нашата петорка отново беше заедно, както преди. Успяхме да обсъдим последните събития и дори да съпоставим някои факти. Например Невил ни разказа къде е изчезнал Ромиус. Оказа се, че от Крайдол отново се върнал в столицата, като заявил, че Кейтен има нужда от помощта му при решаването на проблем в Дом Никерс. Стил нямал никакво подобрение и продължавал да се намира в изкуствено предизвикан сън. Стражата с удоволствие прибрала заловените шатерски шпиони в добре познатия ни затвор, от който почти веднага ги взели още по-радостните представители на столичната Императорска стража. Именно с тях Ромиус се телепортирал в столицата. Нито Велхеор, нито Келнмиир се бяха появявали в града, но ние със сигурност знаехме, че рано или късно те непременно ще се върнат.
Споделих с Наив надеждите си за скорошно излекуване и възстановяване на способностите, като със закъснение съобразих, че тази тема може да се окаже твърде болезнена за него. За щастие, Викерс старши не показа особено безпокойство, затова пък направи много интересна забележка, като напомни за начина, по който някога преминах изпитанието в Академията. Тогава моите способности също бяха блокирани, но неочаквано ми помогна слушането на музика. Онази същата, която записвах след пътешествията насън в други светове.
— Опитай да слушаш тази музика по време на медитацията — предложи той. — Ами ако музиката от други светове може някак да активира твоите способности?
— Но това е отлична идея! — съгласи се Алиса. — Носиш ли си музикалката? Хайде да послушаме още сега! Пусни любимата ми песен.
Алиса редовно ми вземаше музикалката, затова беше успяла многократно да прослуша всички записи, но неизвестно защо тази песен й беше харесала най-много:
След няколко приятно изкарани часа дойде време да се сбогуваме с Невил и Велес, за да пристъпим към първата ни задача като скаути. И едва когато се върнахме в стаята си спомних, че така и не попитах Невил кой му беше насинил половината лице.
Действие 3
Ако през деня Прокълнатите земи поне изглеждаха относително дружелюбни, то през нощта се превръщаха в наистина зловещо място. Дори като стояхме на стената, ние можехме да почувстваме лъхащата от гората опасност. Всъщност много вероятно нощта да действаше така само на мен, тъй като вампирите перфектно виждаха в тъмното, а и Чез изобщо не изглеждаше изплашен.