Мелисия всъщност ни каза да не отиваме преди вечерта — Невил трябваше добре да се наспи. Тя и Наив се опита да изгони, но той не искаше и дума да чуе за това. Друидката бързо разбра, че е безполезно да спори с него и се примири, като строго му заръча в никакъв случай да не буди брат си.
— Ти пък с какво толкова си зает? — сопнах се раздразнено на приятеля си. — Алиса води разследването, ние се бихме, а ти какво прави вчера?
Може би бях твърде рязък, но как да обясня на приятелите си, че ситуацията е наистина много опасна? Не можех конкретно да кажа защо, но чувствах, че имаме сериозни проблеми. И ние, и целия град.
— Както ми беше заповядано, разработвах отличителния знак на Огнения патрул — не се смути Чез.
— Направи ли го? — заинтересува се Алиса. — И как изглежда?
— Ще видите — тайнствено се усмихна Чез. — Мисля, че ще ви хареса. След обяд се надявам да получа пробния образец.
Дай му само игрички да играе. Невил пострада, из града скита Същество убиец и разнася паразити, които заразяват плъхове и хора, а той с глупости се занимава!
— Зак — Алиса внимателно ме погледна в очите. — Имаш много странно изражение на лицето…
Спокойно… вдишване, издишване… няма нужда да се ядосвам…
— Така ти се струва — леко напрегнато се усмихнах аз. — Добре, нека да… действаме.
Чез и Алиса тръгнаха за своите много важни дела, а аз все пак трябваше да остана известно време. Нисшите вампири, за разлика от моите приятели, предния ден разрешиха няколко десетки жалби. Един от нас би трябвало да остане, за да контролира тяхната работа, да прочете написаните с ужасен почерк отчети и дори да поговори с няколко жители. Но защо? За да определи професионалната компетентност на вампирите, разбира се. Даркин ме увери, че той лично следи всичко, но тогава някой трябва да контролира него. Тъй като приятелите ми се оказаха много заети хора, с цялата тази бюрокрация трябваше да се заема аз.
За моя изненада вампирите се справиха много добре — нямаше жалби срещу техните действия, и то не защото хората се страхуваха. Просто вампирите съвсем старателно изпълняваха новата си работа и помагаха на жителите на града.
Ето, например, оплакванията на търговците срещу хулигани, които постоянно ограбват техните сергии. Вампирите хванаха осемнадесет крадци само за един ден! За залавянето им подробности в отчета нямаше, но пък много подробно беше описано изражението на лицето на началника на стражата в момента, когато са му докарали цялата тълпа крадци. Градският затвор за един ден беше запълнен, без служителите на реда да имат някакво участие в това. Фактът, че крадците са заловени от нисши вампири, докара до шок половината стражи.
Само за ден броят на престъпленията в Крайдол намаля почти наполовина, и всичко това защото основните нарушители бяха нисши вампири, част от които сега работеха за нас.
Четейки за техните успехи, аз ставах все по-нервен: Чез беше обещал да им плащаме заплата всяка седмица, а пари все още нямахме. Ако от Академията не дойде никакъв отговор и, най-важното, пари, ще бъде много неприятно. И за вампирите, и за нас… и за дракон знае кой още. Но ако изключим финансовата страна, идеята ми работи просто страхотно!
Приключвайки с всички отчети, аз с изненада открих, че съм ужасно гладен. За обяд Даркин любезно ме придружи, въпреки че той нищо не яде. Нашият вампирски приятел не преставаше да ме учудва, той успяваше да е навсякъде! Лично контролираше процеса на приемане на жалбите, също следеше всички служители, постоянно проверявайки качеството на работата им, при това го правеше ден и нощ! Даркин работеше усилено, не жалейки нито свои, нито чужди сили.
При разговора с него разбрах едно много интересно нещо — Даркин беше силно загрижен за съдбата на нисшите вампири. Не за някои конкретно, а за вида като цяло. Той много дълго и задълбочено беше размишлявал над това колко ниско положение в обществото заемат нисшите вампири. Доколкото разбрах от разговора, Даркин искаше да използва работата в Патрула, за да се промени отношението на хората към нисшите вампири. Да заслужи доверието на жителите на града…
На обяда Даркин свали маската си и тук се сетих за един друг въпрос, който не смеех да задам. Какви са тези странни рани по лицето му? Аз говорих с Алиса — всяка рана на вампира заздравява за няколко часа, докато при Даркин изглеждаше сякаш са току-що направени.
За съжаление, не разполагах с достатъчно време да си поговорим от сърце, но си отбелязах да го направя по-нататък. Трябваше непременно да науча повече за него — откъде е, как е станал нисш вампир и защо е толкова загрижен за съдбата на целия вид? За останалите вампири не бях забелязал такава целеустременост, дори най-адекватните от тях периодично правеха такива глупости, че да им се чудиш на акъла. А Даркин изглеждаше много достоен и интелигентен… вампир. Доколкото не звучи странно това словосъчетание.