— Били са — отново уточних аз.
Да, знам, че „господин Майстора“ трябва да бъде винаги сдържан. Но този тип ме дразнеше, както и офицер Девлин, между другото. Беше прекалено надут и превзет, особено за жителите на малкия пограничен град. Може да ме наричате столично конте, но това подобие на благородник предизвикваше само отвращение. Особено като се има впредид, че дори представител на Висок Дом не се осмелява да говори с такъв небрежен тон с Майстор. Вярно, че още не съм Майстор, но и този плешивец не беше благородник, а само успешен търговец, заемащ високо положение в разраснало се село.
— Някой е прерязал гърлата им — каза Девлин.
— Кръвта им напълно ли е източена? — попитах аз.
— Да.
Така си и мислех. Сега ме интересуваше само един въпрос: кой ги е убил — Създанието или полуделите плъхове? Други варианти, предполагам, нямаше.
— Искате ли да открия убиеца?
— Да, искаме да откриете убиеца — в гласа на плешивия прозвуча раздразнение. — Пострада много уважавано семейство. Техният дом беше оборудван с най-новите защитни заклинания и ние сме много загрижени, че убиецът е успял да проникне през тях.
Интересно какво разбира той под най-новите защитни заклинания? Кой може да ги сложи тук?
— Под „ние“ кого имате предвид?
— Ние сме представители на компания, занимаваща се със защитни заклинания — поясни плешивият.
Мълчаливят му приятел кимна за потвърждение.
Аха, всичко се изясни. Момчетата са прецакани и сега искат по някакъв начин да спасят репутацията си с намирането на убиеца. С моя помощ.
— Е, какво е станало със защитните ви заклинания? — попитах аз, оглеждайки се наоколо.
Стаята е служила за нещо като кабинет — една маса, няколко кресла, рафтове с книги. И никакви прозорци. Пък и защо ли са им в кабинета? Магическите светилници отлично осветяваха всеки ъгъл на стаята. Колкото до магията, ако можех да виждам сплитането на чужди заклинания, спокойно щях да ги проуча, но не можех, така че се налагаше да попитам тези господа. Как да измъкна полезна информация от тях без да им показвам своето невежество по въпроса. Аз съм Майстор, трябва да разбирам от всичко!
— За това ще ви каже Дерик — Блекс кимна към втория господин. — Той е нашият специалист по охранителни заклинания.
Веднага ми направи впечатление, че специалистът беше представен не като „господин“, дори и фамилията му не беше спомената. Явно специалистът по заклинания не беше много на почит тук. Или това плешиво парвеню по принцип се стараеше да унижи всички около себе си?
— Къщата е оборудвана със стандартен пакет — започна да обяснява Дерик. — На прозорците има Въздушни щитове, цялата къща е покрита с тънка мрежа от сигнализиращи заклинания — веднага след докосването й при охраната постъпва сигнал. При убийствата такъв сигнал не е постъпвал. В допълнение, около къщата за през нощта се включва система от капани, но по време на убийството тя е била изключена. Проверих цялата сигнализационна мрежа — няма разкъсвания или дупки.
Така, значи този специалист сам създава заклинания? Значи пред мен стоеше точно такъв специализирал заклинания немайстор, за какъвто наскоро говорихме. Ще трябва да поговоря с него насаме, много бих искал да разбера какво точно умее и как го е научил. Доколкото бях разбрал, тези специалисти обикновено се обучават в семейството — знанията се предават от поколение на поколение.
— А може би ги е убил някой, който вече е бил в къщата? — предположих аз.
— Прерязал им е гърлата и им е изсмукал кръвта? — със съмнение попита офицер Девлин. — Всъщност, защо да гадаем, достатъчно е да използвате същото заклинание, което използвахте в „Мечта“ за главния готвач. И веднага ще разберем кой ги е убил.
Хитър полицай. Ако можех да правя това заклинание, няма проблеми, а така… Зачудих се как да се измъкна.
— Виждате ли…
Не, на тези господа не можех да кажа, че не умея да създам това заклинание… дори не си спомнях името му… „некропоглед“ ли беше? Така че ще трябва да пробвам. И ако не се получи, тогава просто щях да обвиня за всичко тях самите. Убийството се беше случило преди час или два, което означаваше, че заклинанието може просто да не сработи. Добра идея, не може ли направо така да им кажа? Ще се престоря, че правя заклинание… Но защо? Защо да не опитам наистина?
— Ще го направя — реших.
Заклинанията по некромантия не принадлежаха към някоя от четирите сфери. Те бяха обособени в отделна система, работеща с напълно различни видове енергия. Разбира се, в представените в нашия справочник заклинания всичко се свеждаше до обикновен „маг“ — универсална единица за енергия, която се превръщаше в желания вид с помощта на вграден „преобразувател“. Нещо обичайно, защото с чисти източници на енергия, според сферата на заклинанието, почти не работим. Едва ли някой ще иска да вземе от жизнената си сила, за да направи заклинание по некромантия. Поне не и ако е нормален…