Заклинанието с поетичното име „Последен поглед“ беше представено само в текстов вид. И не бях убеден, че то изобщо съществува под формата на сплитане. Не и този вид магия…
Думите бяха написани на напълно непознат за мен език, но всяка от тях беше дублирана по-долу на елирски с указания за произношението й. Не изглеждаше толкова трудно.
Пристъпих до телата и започнах старателно да произнасям заклинанието по срички:
— Ин-тра-но-ест-та-рен…
Продължих да издевателствам над езика си около две минути. Приключвайки, аз с нетърпение се взрях пред себе си. Ако всичко беше наред, във въздуха трябваше да се появи облак, който да покаже последните спомени на починалия. Ако ли не, тогава или бях сбъркал нещо, или просто нямах талант за некромантия.
Въздухът над телата започна да се сгъстява. Заформи се вече познатият ми бял облак и скоро в него започнаха да се появяват изображения. Да, именно в множествено число. Когато четях магията, аз съвсем забравих, че трябваше да го адресирам конкретно към някого. Дори не че забравих, а просто не помислих за това.
Сега облакът ни показваше едновременно две гледни точки — на мъжа и на жената. Тук те седят на масата и си говорят нещо, гледайки се един друг, после вратата се отваря и влиза… Странно. Мъжът и жената виждаха съвсем различни хора!
— Какво става? — недоволно попита плешивият.
Ох, ама че противен глас имаше.
— Вижте, заклинанието показва всичко, което са видели мъртвите преди смъртта си — търпеливо обясних аз и с изненада забелязах, че изображението е спряло точно в момента, когато в стаята влизат двама различни човека. Трябва да съм помислил за това и заклинанието веднага е реагирало на мислите ми.
И тримата гледаха в захлас изображението.
— За удобство разделих погледите на мъжа и жената — не без гордост казах аз.
— Тоест сега виждаме пред себе си убиеца? — уточни Девлин.
— Мисля, че да — кимнах аз — но трябва да уточня нещо.
Пуснах изображението напред и назад няколко пъти — тук семейство Крей си говорят, тук двамата обръщат глави към вратата и виждат как през нея влиза човек. Само че виждат съвсем различни хора. Мъж и жена. Гостите, или по-скоро гостът, се приближава към тях, протяга ръка… и край. Тъмнина.
— Убили са ги различни хора? — изненада се плешивият. — Странно…
— Не, това е един човек, дори не е човек, а по-скоро същество.
И тримата се втренчиха в мен.
— Същество?
Спрях да подхранвам заклинанието и образът изчезна.
— Не знам как да го обясня. Вчера се срещнахме с това Същество и в битката загинаха два нисши вампира, а също тока силно пострада и един Майстор. То не само убива хора, но ги и заразява… Дракон да ме вземе!
Те със сигурност са заразени с паразити! Колко ли време им трябва, за да поемат контрола над тялото на човек?
— Какво става? — притесни се плешивият.
Как да им обясня по-меко, така че да не се изплашат прекалено.
— Тези трупове могат да оживеят.
— Какво?! — Специалистът по охранителни заклинания бавно се прилепи към стената. — Шегувате ли се?
Игнорирах глупавият въпрос и се обърнах към Девлин:
— Девлин, бъдете така любезен да отрежете главите им.
— На кого? — не разбра полицая, поглеждайки към представителите на охранителната фирма.
Умник, намери време да се шегува!
— На труповете, на кой друг — казах раздразнено.
Девлин сви рамене извинително.
— Но сега нямам меч.
— Ти си полицай — бях изненадан. — И ходиш без меч?
Той смутено сведе очи.
— Не обичам оръжията.
— Добре, но трябва да им отрежеш главите…
Блекс се приближи до тялото на мъжа и леко го побутна с крак.
— Сигурен ли сте, че могат да оживеят? Мисля, че Крей все пак е мъртъв, а мъртвите не оживяват.
Той ме погледна с такъв поглед, сякаш аз съм ги убил, а сега старателно им пудря мозъците.
— Господин Блекс, струва ми се, че проявявате недоверие към думите на Майстора малко прибързано — отбеляза офицер Девлин.
Браво на него! Знаех си, че има глава на раменете. Е, поне подозирах.
— Ами, това е акт на вандализъм — да се режат глави на трупове. Не мога да ви го позволя!
Исках да му кажа да се махне от труповете, но се отказах. Виж го ти, безстрашния — сам се навира в неприятностите.
И сякаш по команда мъртвият мъж бавно протегна ръка и хвана Блекс за крака.