— Да видим в какво настроение сте днес — промърморих аз и махнах Въздушния щит.
В следващия миг мъртвите се втурнаха към мен. Не чаках да се приближат плътно до нас, а предварително създадох пред тях Копиен щит. Защо предварително ли? Защото Въздушните копия не се появяват веднага, трябва им време да израстнат от центъра, който определям самия аз.
Няколко секунди по-късно труповете и Въздушните копия се срещнаха. Ходещите мъртъвци застинаха в нелепи пози, пронизани от десетки копия. Кръв нямаше, тя отдавна беше изпита от Съществото, но пък се разнесе ужасяващ писък! От устата на мъжа се провеси зъбата змия без очи и издаде вече познатият ми музикален етюд. Девлин не беше се сблъсквал с паразити и затова извика не по-слабо от тях:
— Какво е това?!
— Ще ти обясня по-късно — извиках бързо.
Сега не ми беше до него — мъжът с мятащият се в устата му паразит започна да се разтваря във въздуха. И аз си нямах представа къде ще се появи след телепортирането.
За щастие на Девлин мъртвецът се появи до мен, което си беше логично, тъй като той още от самото начало изпитваше необяснима любов към мен.
Щом фигурата му започна да се материализира пред мен, аз без забавяне пуснах една Въздушна стена на нивото на врата му.
Паразитът издаде сподавено ридание и главата на мъжа се отдели от тялото.
— Е, това е всичко — облекчено въздъхнах аз. — Експериментът е завършен, всички са свободни.
— Виж — с разтреперан глас каза Девлин, сочейки към разпнатото тяло на жената — тя се движи.
— Ще ви помоля да останете.
Аз заплаших с пръст мъртвеца и отрязах главата му с още една Въздушна стена.
— От такива експерименти скоро ще побелея — оплака се от ъгъла полицаят.
— Нищо, ще свикнеш — уверих го аз, а за себе си добавих: — Аз вече свикнах.
— Вече наистина ли са мъртви? — попита полицаят и погледна предпазливо към труповете.
— Да — уверих го аз, въпреки че той не остана убеден.
— Тогава, извини ме, ще изляза… О!
Девлин се опита да излезе от ъгъла, но се блъсна в защитната стена, която бях забравил да махна, и разкървави носа си.
— Още от малък имам слаб нос — поясни той, опитвайки се безуспешно да спре кръвта, течаща от носа му.
— Грешката е моя — усмихнах се аз и свалих щита.
Хе, хе, все пак успях да изтрия от лицето ти белоснежната усмивка!
— Няма нищо, случва се — махна с ръка Девлин. — Това е най-малкото, който можеше да ми се случи днес.
— Така си е.
Погледнах обезглавените трупове.
От една страна, трябваше да се изследват, но пък не беше мое задължение. Мисля, че Мелисия щеше да бъде доволна — вместо някакъв си плъх ще получи два почти цели човешки трупа. Това си е широко поле за експерименти.
— Извикай приятелите си — казах на Девлин.
— Те не са ми приятели — промърмори той, продължавайки да размазва кръв по лицето си. — Изобщо не искам да ги виждам…
Я виж ти, оказва се, че уважаемият собственик на компанията за охранителни заклинания не е толкова уважаван. А аз си помислих, че съм станал прекалено претенциозен.
Девлин закуцука към вратата, отвори я и извика:
— Можете да влизате, всичко приключи!
— Сигурен ли сте? — подозрително попита Блекс.
Очевидно го заблуждаваше окървавеното лице на полицая.
След няколко минути убеждаване двамата влязоха в стаята. И видяха двата обезглавени и надупчени с Копийния щит трупа.
— Вандализъм! — изсъска плешивият.
— Не, трябва благодаря да кажете, че спрях мъртвите — обидих се аз. — Ако не бях аз, вие щяхте да се присъедините към компанията на ходещите трупове.
— Ако не бяхте вие, сигурно нищо от това нямаше да се случи — присви очи Блекс. — В края на краищата, те стигнаха до живот след като вие прочетохте заклинание над тях!
Чудесно! Сега съм обвинен в некромантия. Поне наистина да можех да съживявам мъртви, а то…
— Точно така — подкрепи го специалистът по охранителни заклинания.
Очевидно беше специалист само в тази област.
— Аз ще докладвам за вас където трябва — обеща ми Блекс, размахвайки мършав юмрук.
— Както желаете — не тръгнах да споря аз.
Дракон да ме одере, просто не можех да се удържа!
Използвайки проста телекинеза, накарах един от труповете да вдигне ръка и да хване плешивия досадник за крака.
Писъци нямаше. Просто след секунда в стаята останахме само аз и Девлин. Дори си помислих, че тези двамата използваха телепортация, толкова бързо изчезнаха.